Разходите за Общата селскостопанска политика (ОСП) трябва да се увеличат или най-малко да се поддържат на сегашните им нива, в рамките на следващата многогодишна финансова рамка (МФР), за да се гарантират справедливи доходи на земеделските стопани. Това заявиха евродепутатите от Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI), гласувайки становище относно дългосрочните разходи на Общността. 
 
 
Съгласно настоящата финансова перспектива (2014-2020 г.) рамката на ОСП вече не е политиката на ЕС с най-голям бюджет - нейният дял е намалял от 75% на 38% през последните три десетилетия. Чрез поредни реформи, разходите за ОСП са се снижили и са станали по-целенасочени, пазарно ориентирани и насочени към подобряване на конкурентоспособността на селското стопанство в ЕС, докато предизвикателствата и потребностите на земеделските стопани са се увеличили. 
 
Евродепутатите подчертаха, че бюджетът на ЕС за земеделските стопанства трябва да отразява високата европейска добавена стойност на тази политика. Несигурността относно бъдещето на ОСП и нейния бюджет "вече има отрицателни последици в селските райони, с отрицателен ефект върху хората, работещи в селското стопанство, създавайки ситуация, която може да доведе до кризи в сектора и от гледна точка на предлагането на храни". Всяко по-нататъшно съкращаване би подкопало конкурентоспособността на европейските селскостопански семейства и засегнало селските райони. 
 
Експертите призоваха изпълнителната власт на ЕС да предприеме по-нататъшни стъпки за опростяване на системата за финансиране на ОСП, за намаляване на финансовата и административната тежест на земеделските стопани и за осигуряване на подходяща обществена информация за бюджета й. 
 
Комитетът поиска Комисията да проучи колко от средствата ще бъдат спестени, "ако в ЕС бъде приложен таван на директните плащания плащания в размер на 150 000, 100 000 и 50 000 евро". Те подчертаха, че сумата на земеделските субсидии е незначителна в сравнение с общия БВП на държавите членки. Комисията трябва също така да работи по "алтернативни форми на финансиране", за да компенсира недостига, в следствие от Brexit.
 
Евродепутатите отхвърлиха идеята за увеличаване на вноските на държавите членки над 1% от брутния национален доход (БНД). На същия етап те поискаха директните плащания да останат непроменени, с целенасочена подкрепа за най-нуждаещите се и са силно против всякакви стъпки за въвеждане на национално съфинансиране, тъй като това би нарушило функционирането на единния пазар. 
 
Становището ще бъде разгледано от комисията по бюджета в края на февруари и пред камарата през март.