Блокчейнът набира популярност като съвременна компютърна технология, която позволява проследяване на продукти по цялата верига от производителя до крайния потребител. 

Агроиновации: Блокчейн съкращава пътя от фермата до магазина на 2,2 секунди

Самото име блокчейн в превод от английски означава верига от блокове. Технологията позволява съхраняване на данни в растящ списък от блокове, които са свързани помежду си.

За перспективите през блокчейн технологиите в селското стопанство Агри.БГ разговаря със Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации:

Блокчейн технологиите и земеделието

Блокчейнът, най-просто казано, е една счетоводна книга, която включва в себе си отделни страници или блокове, които блокове помежду си с отделни алгоритми работят и могат да покажат проследяемост на продукта.

В нашия случай – агрохранителния, от полето до пазара и до потребителя. Има разработени някои блокчейн приложения. Например така нареченият QR код, който сканираш с телефона си със съответното приложение и ти излиза точно за тая стока откъде точно е дошла.

Блокчейнът може да доведе до ползи както за крайния потребител - за произхода на стоката, на храната в случая, но и за земеделския стопанин, който би могъл да засили своите пазарни позиции, защото ще се покаже какво той е произвел и може да продаде.

А от друга страна той също да бъде сигурен за това, което използва в своето производство - откъде е дошло. 

Блокчейнът се комбинира много добре и е хубаво да се комбинира с всички останали цифрови технологии в земеделието, които например носят данни, които биха могли да бъдат включени в отделните блокове.

Така че използването на интернет на нещата, изкуствен интелект, Big Data – събирането на данни – всичко това, заедно с блокчейна, би могло да допринесе до повишаване на производителността и на печалбата за стопаните, повишаване на доверието в произведената храна за потребителите.

Има значение в зависимост от ролите в цялата верига – сертифициращия орган, когато примерно става въпрос за биологичен продукт, за държавата в качеството й на контролен орган, одиторите, потребителите, търговците на едро, на дребно, в зависимост от продуктите, да могат всеки един от тях да има в реално време информацията, която е необходима за самия продукт, който ни интересува.

Защото блокчейн не се прави по принцип. Създава се например блокчейн за проследяемост да речем за свинското месо. Или за птиците. Или за зехтина. Има за зърното. 

Българското участие на конференцията за блокчейн в Хамбург

Участвах в панела, който беше за блокчейн технологията и нейното приложение в така наречения Supply chain – тази верига на доставки или в случая агрохранителната верига.

Дали и как точно ние вече като потребители от този бранш сме се възползвали от тази технология? Къде сме видели възможностите и къде би имало рискове?

За нашия сектор в момента информацията е доста разпиляна. И ако трябва един фермер да седне да чете за блокчейна, голям зор ще види. Защото първо, че е на английски, второ, че е много фрагментирано и единствения добър документ, към който реферирах все пак като някаква основа, беше този на Организацията по прехрана към ООН – ФАО. Тя има два много добри документа, с които все пак базови, основни познания за блокчейн технологията всеки би могъл да прочете. 

Просто акцентирах върху нашия сектор. Аз не говорих за блокчейна като технология, чисто какво представлява блокчейн технологията, защото тези хора там бяха наясно. Но аз обърнах внимание, че блокчейн технологията не може да бъде самоцел. 

Тя трябва да отговори на въпроси и да намери решения на проблеми, които в момента, в тази държава стоят за решаване. В България, да речем, какви са проблемите и дали може блокчейн технологията да помогне. И всеки може да се замисли.

Също така много малка част от хората там знаеха за Общата селскостопанска политика (ОСП) – че тя предвижда в следващия програмен период като приоритет цифровизацията и цифровата трансформация на земеделието и хранителната промишленост.

Сега е времето блокчейн компаниите да обърнат внимание и да дадат своя принос именно в разработката на стратегическия план.

В Брюксел в Деня на дигитална Европа имаше една голяма конференция, на която страните членки подписаха декларация за бъдещото цифрово земеделие. В нея има отделен параграф за поощряване внедряването на блокчейн технологията в агрохранителната верига.

Така че имаме политическата основа на ниво Европейски съюз, но вече зависи от страните-членки и от инициативността на всички заинтересовани, включително блокчейн компаниите, включително земеделските стопани, хранителните компании, търговци, преработватели и други да вземат участие и да преценят, те дали искат, или не, тази блокчейн технология.

В България Стратегията за цифровизация, която е приета от Министерския съвет, също предвижда въвеждането на блокчейн технологията в нашия сектор. Така че има поле за работа и зависи вече от инициативността на всички. 

Европа вече е наясно как новите технологии могат да променят земеделието и това проличава при 24 страни-членки на ЕС, които подписаха декларацията за блокчейн технологиите.