България затвърждава позицията си на основен производител на лавандулово, розово и някои други етерични масла в света, но бъдещето пред сектора не е безоблачно. 

Розопроизводители искат специална държавна помощ за сектора


Последните три години на ускорено увеличаване на площите вече носят отрезвяване. Известни признаци за пренасищане на пазара при някои масла се появиха още през 2017 г. и се задълбочиха допълнително през 2018 г. Цената на розовото масло се понижи с близо 40% за две години, на маслото от синя лайка – с над 30%, а пазарът на маточина буквално замря. 


Само за една година – 2017 г., производството на етерични масла, различни от лавандулово и розово, се е повишило над три пъти и надхвърля 12 000 тона, по оценка на ИнтелиАгро на база данни на НСИ.
При маслодайната роза Кампания 2018 бе белязана от свръхпроизводство, ниски цени и напрежение в бранша. Цената на розовото масло ще продължава да бъде под натиск заради натрупаните количества и големия дял нови площи, които тепърва ще влязат в цветодаване.


Анализатори: Очакваме тежестта да се разпредели между търговци и производители – първите - чрез понижение на маржовете, вторите - чрез ликвидиране на част от слабопродуктивните площи. 


При лавандулата цената продължи да се повишава през последните две години. Докато пазарът расте (и е в десетки пъти по-голям, в сравнение с малотонажни масла като роза, лайка, равнец, маточина и пр.), реколтата остана далеч от потенциала си две последователни години (2017 и 2018 г.), заради неблагоприятни климатични условия. Безогледното увеличаване на площите оттук насетне няма да води до по-висока доходност. Цената на лавандуловото масло вероятно ще се окаже под силен натиск още през 2019 г., особено ако природните условия са благоприятни.


Останалите масла, произвеждани на по-големи площи у нас – маточина, лайка, бял равнец, хелихризум нямат този потенциал на пазара, който да посрещне бързо увеличаващото се предлагане у нас. При част от тях липсва и необходимото качество, което се търси от клиентите.


Съветваме производителите да се концентрират върху технологията на отглеждане и преработка, качеството на произвежданите масла и дълготрайните отношения с преработватели и търговци, вместо да увеличават площите и да търсят нови култури, пише в анализа. 

Дестилационните мощности в страната като цяло са достатъчни, за да посрещнат нарасналото производство на етерично-маслени култури, но не могат да гарантират преработката на цялата суровина при екстремни условия (скъсяване жътвената кампания).

Друг фактор, който трябва да се има предвид е задължението на преработвателите на масла над 1 тон да бъдат регистрирани по REACH (Регламент № 1907/2006 за регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химични вещества).

Към средата на септември, 2018 г. една трета от дестилериите в страната имат действаща регистрация.


Ролята на държавата в сектора до момента е противоречива. От 2014 г. насам производството и преработката на етерично-маслени култури са приоритетни по линия на ПРСР. Това спомогна за нездравословното разрастване на сектора при липсата на съответен контрол върху качеството на инвестиционните намерения и някои фази по веригата на доставки. 


Решението на правителството да изплати помощи de minimis на розопроизводителите даде лош сигнал на бранша, че недалновидните инвестиции ще бъдат защитавани и занапред. На този фон, саморегулацията в сектора изглежда единствено възможно решение.