Естествено отглеждане на яретата през бозайния период

При естественото отглеждане на яретата бозаят от майките си до отбиването. Често от раждането до отбиването приплодите непрекъснато са при майките. През деня и през нощта яретата бозаят свободно, когато си пожелаят. Постоянното държане на яретата при майките има големи недостатъци. Например, когато яретата са две и повече млякото на майката често не достига и се отразява неблагоприятно върху растежа и развитието им. Освен това яретата постоянно безпокоят майките си - не могат спокойно да се хранят, преживят и почиват. Изкарани на пасището с майките си яретата бозаят от другите кози-майки. Когато те пораснат, зъбите им стават остри и често пъти при бозаенето нараняват цицките на козата, вследствие на което тя не позволява на ярето да бозае и да се дои. Това довежда до преждевременно отбиване на яретата и до силно намаляване млечността на козите. В други случаи яретата сучат само от едната цицка, поради което тя се развива по-силно, а другата цицка трябва да се дои, което създава трудности и води към заболяване на вимето.

След 30-40-дневна възраст на яретата най-добре е майките да се изкарват на паша сами. Яретата остават в двора, в помещението или се изкарват на паша сами. При майките си те се пускат да бозаят три пъти на ден - сутрин преди изкарване на козите на паша, на обяд и вечер за 2-3 часа. За да се осигури обедно бозаене на яретата до 55-60-дневна възраст, майките се връщат на обяд и след като нахранят яретата и си починат 1-2 часа, пак се изкарват. След навършване на 2-месечна възраст яретата се пускат да бозаят при майките само сутрин и вечер. В зависимост от млечността на майките, броят на яретата и качеството на използваните фуражи през бозайния период може да се отнеме част от млякото. Това обикновено се практикува при високомлечните кози и козите с едно яре. При естествения начин на отглеждане козите с повече приплоди и нискомлечните не трябва да се доят, защото доенето довежда до недохранване на яретата. Доенето на козите започва след отбиването на приплодите.

На яретата от края на 12-15-дневна възраст започва залагането на 25-30 гр. прясно овесено брашно и по-малко доброкачествено ливадно или люцерново сено. До края на месеца те се приучват да ядат редовно залаганите им фуражи. През втория месец на яретата се дава дневно по 200 гр. смеска от трици, слънчогледов шрот или грахово брашно и царевична ярма. Много полезно за подрастващите ярета е през този период, вместо смеска от различни видове концентрирани фуражи, да получават едро смляна овесена ярма. Освен концентриран фураж добре е на яретата да се дава и по 50-100 гр. ситно нарязани моркови и 5 гр. креда или костено брашно. От 20-ия ден след раждането яретата получават готварска сол, която се поставя в хранилката за близане на воля. През втория месец сеното се увеличава на 200 гр. През третия месец, ако яретата не се изкарват на паша, получават по 300-350 гр. доброкачествено сено, 250-300 гр. концентриран фураж, 150-200 моркови, кръмно цвекло или силаж, 5 гр. креда или костено брашно и каменна сол за лизане на воля. От 20-дневна възраст на яретата се дава в отделни съдове вода за пиене, която няколко пъти на ден се сменя.

Разплодните ярета се отбиват на 75-90-дневна възраст. Рязкото им отделяне от майките е неправилно. Правилно е постепенното отбиване на яретата в продължение на 10-12 дни. За целта те се отделят от майките все по-дълго време -2- 3 дни бозаят само сутрин, през 3-ия -6-ия ден само вечер, 6-ия - 8-ия ден през ден и накрая през 2 дни до пълното им отбиване. Най-малко четири седмици след това яретата не трябва да виждат майките си, защото щом се съберат с тях започват да бозаят.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Хранене и отглеждане на кърмещите и на дойните овце