Кредитните и гаранционнитe фондове досега не са дали добри резултати в областта на развитието на селските райони. Това се обяснява предимно с факта, че тези фондове са били свръхкапитализирани, както и че не са реализирали потенциала си за постигане на желаното ниво на ефект. Рамката за периода 2014—2020 г. съдържа потенциал за усъвършенстване на тези финансови инструменти, но все още продължават да съществуват пречки за тяхното по-широко използване, се посочва в Доклад на Европайската сметна палата (ЕСП). 
[news]

„В период на фискални ограничения върху публичните бюджети, от ключово значение е постигането на по-голям брой инвестиции с по-малко средства. Финансовите инструменти имат потенциал да подобрят използването на ограничените публични ресурси, осигурявайки финансиране за повече инвестиции в рамките на един и същ бюджет. Резултатите от нашия одит обаче показват, че ще бъде много трудно да се постигне желаният ефект“, коментира Kersti Kaljulaid, членът на ЕСП, отговарящ за този доклад.
 
В областта на развитието на селските райони държавите членки са установили 11 гаранционни фонда и 3 кредитни фонда в периода 2009—2014 г., а в края на 2013 г. ЕС и държавите членки са инвестирали около 700 млн. евро в тези финансови инструменти. За новия период (2014—2020 г.) Eвропейската комисия иска от държавите членки да се ангажират с най-малко двойно увеличение в тяхното използване в ключови инвестиционни области.

 
Сметната палата установи, че е липсвала ясна обосновка за създаването на финансовите инструменти за програмния период 2007—2013 г. Също така липсва надеждна количествено измерима информация, която да обоснове видовете въведени финансови инструменти, да подпомогне определянето на търсенето на финансови инструменти в областта на земеделието, както и да покаже, че размерът на капитала, предвиден да бъде внесен в дадения фонд, е подходящ. В резултат на това в края на 2013 г. гаранционните фондове са били свръхкапитализирани с 370 млн. евро.
 
Тези инструменти имат за цел да привлекат допълнителни публични и/или частни капитали (ефект на лоста) и да позволят повторното използване на първоначално отпуснатите средства (револвиращ фактор). ЕСП констатира, че в това отношение те не са функционирали съгласно очакванията. Също така следва да се отбележи, че нито Комисията, нито държавите членки са въвели подходящи системи за мониторинг, които да осигурят надеждни данни, показващи дали инструментите ефективно са постигнали целите си.
 
Беше установено, че продължаващата свръхкапитализация и рискът финансовите инструменти да продължат да бъдат зависими от схемите за безвъзмездна финансова помощ са сред основните действащи пречки за по-широко използване на тези инструменти в периода 2014—2020 г.
 
Основните препоръки на ЕСП към Комисията и държавите членки са следните:
 
• да се увеличат стимулите за държавите членки за въвеждане на финансови инструменти за развитие на селските райони и да се насърчи търсенето от земеделските производители или други бенефициенти (например, като част от наличния бюджет за развитие на селските райони се заделя за финансови инструменти и като се направят тези инструменти по-привлекателно средство за подпомагане в сравнение с безвъзмездната финансова помощ), и
• да се повиши ефективността на финансовите инструменти в програмния период 2014—2020 г., например чрез определяне на подходящи стандарти и целеви нива за ефекта на лоста и за револвиращия ефект.
 

 

© 2015 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!