През 2024 г. ЕС е внесъл стоки на стойност 56,0 млрд. евро и е изнесъл стоки на стойност 55,2 млрд. евро от четирите страни-основателки на Меркосур - Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай. В сравнение с 2023 г. вносът се е увеличил с 4,2%, докато износът е намалял леко с 1,3%, става ясно от данни на Евростат.
През последното десетилетие вносът в общността от южноамериканските държави се е увеличил с 50.3%, което е 18,8 млрд. евро, докато ръстът на износа е пораснал с 25.1% - 11,1 млрд. евро.
По-голямата част от вноса от тези страни от Меркосур са били суровини (81,3% от общия внос на ЕС от Меркосур), докато основният износ от ЕС към Меркосур са били промишлени стоки (86,6% от общия износ на ЕС към Меркосур).
Най-внасяните от ЕС продукти по стойност са били петрол и свързани с него продукти и материали на стойност 12,1 млрд. евро. Импортираните земеделски стоки обаче са на обща стойност 16 млрд. евро, от които фуражи за животни (7,1 милиарда евро), кафе, чай, какао, подправки (5,2 милиарда евро) и маслодайни семена и плодове (3,7 милиарда евро).
В същото време най-изнасяните продукти от ЕС към Меркосур са били медицински и фармацевтични продукти (6,8 милиарда евро), машини и оборудване за обща промишленост (5,4 милиарда евро), пътни превозни средства (4,8 милиарда евро), машини, специализирани за определени индустрии (3,4 милиарда евро) и електрически машини, апарати и уреди (3,0 милиарда евро). Износът на медицински и фармацевтични продукти е нараснал с 85,9%., което е най-голямото увеличение сред тези продукти.
Статистиката ясно показва кой печели и ще загуби от подписването на дългосрочно споразумение със страните от Меркосур. Не случайно организацията на европейските фермери Copa-Cogeca излезе с обръщение към евродепутатите от Комисията по международна търговия (INTA), където във вторник се провежда публичното изслушване относно споразумението между ЕС и Меркосур.
„Отсъствието на най-чувствителните и уязвими селскостопански сектори в Европа ще говори по-силно от много изявления в залата. Въпреки че на изслушването се чуват гласове от експортно ориентираните сектори на хранително-вкусовата промишленост и някои представители на гражданското общество, европейските фермери и производители в секторите на захарта, говеждото месо, птицевъдството, царевицата, яйцата и етанола отново липсват от разговора, въпреки че са сред най-пряко и негативно засегнатите от споразумението“, се казва в изявлението на фермерската организация.
Според експертите от Копа - Коджека, това селективно рамкиране на публичното изслушване рискува да представи частична и подвеждаща картина, която игнорира реалните и належащи опасения на земеделските и хранително-производителните общности на ЕС в цяла Европа.
В писмото се посочват тезите, които няма да се чуят на изслушването в Европарламента, а именно че:
• Земеделските производители в ЕС се очаква да се конкурират при неравностойни условия, изправени пред внос, произведен при по-ниски екологични, социални, санитарни и стандарти за безопасност на храните, отколкото в ЕС, без гаранция за реципрочност.
• Европейските потребители са подвеждани да вярват, че вносните продукти отговарят на същите високи стандарти като храните от ЕС, когато в действителност това далеч не е така.
• Разпоредбите за устойчивост в настоящото споразумение остават неясни, неприложими и че предложеният от Комисията „Компенсационен фонд“ не е заместител на стабилни, правно обвързващи защитни механизми.
• Отстъпките за достъп до пазара в настоящото споразумение представляват екзистенциална заплаха за земеделските производители и производителите на захар, говеждо месо, птици или етанол в ЕС.
От организацията са убедени, че продължаването на споразумението в сегашния му вид, сериозно би подкопало собствените цели и ангажименти на ЕС относно продоволствената сигурност, устойчивостта и лоялната конкуренция.
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА