Подкрепям в голяма част направените предложения за опростяване на правилата за използване на географските означения. Това заяви евродепутатът Момчил Неков по време на обсъждане в Комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент (ЕП) на предложение за регламент за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.
 
 
„Една от най-големите трудности, безспорно, е събирането на доказателства, че продуктът произхожда от определен географски регион. Приветствам предложението на Европейската комисия (ЕК) това изискване да отпадне, защото вместо да помага на производителите да имат по-бързо видимост, те биват задължавани в търсене на подобен вид доказателства, а това ги ангажира с допълнителни ресурси - финансови и времеви. А основното им призвание е да запазят и създават поминък в селските региони.  Това ще бъде голямо облекчение за производителите, а с това ще се дава по-бързо видимост на уникалните продукти“, коментира Момчил Неков.
 
Той допълни, че географските означения дават защита. „Никой няма право да имитира продукта, като в същото време потребителят е сигурен, че получава гарантирано качество“, каза Неков, цитиран от пресофиса си.  
 
България има само два защитени продукта – българското розово масло и горнооряховски суджук, за разлика от Гърция, които имат над 100 и Италия, които имат около 300.
 
Потенциални български кандидати са Смилянският фасул, Брежанският кестен, Еленският бут, Силистренските кайсии, Странджанският чай и други. Месото от Източнобалканска свиня вече започна процедура по защита, както и Лютеницата от Първомай. До няколко месеца се очаква и решение от Европейската комисията относно Странджанския манов мед.