Какво е мястото на България в новата визия на Европейската комисия за земеделие и храни бе тема на дискусия, организирана от Green Transition Forum и Българската аграрна камара на 28 март в София. Събитието събра на едно място представители на държавната администрация, Copa-Cogeca и фермери от различни сектори на българското земеделие.

Четете още: Ще бъде ли ощетена ОСП за сметка на превъоръжаването на Европа?

Новата визия на Европейската комисия бе публикувана на 11 февруари, а на 8 май в Брюксел предстои европейски дебат по темата. Причините за необходимостта от тази нова визия са три основни. Първата е кризите, предизвикани от пандемията и войната в Украйна, които поставиха на преден план въпроса за продоволствената сигурност. Прекъснатите вериги на доставки доведоха до недостиг на основни продукти, което силно се отрази на потребителите.

Втората причина е конкурентоспособността на европейското земеделие. Третата са фермерските протести в цяла Европа, включително и в България, които изразиха недоволство от политиките на ЕС. Тези протести принудиха институциите да обърнат внимание на проблемите на земеделските производители.

В новата визия на Европейската комисия се открояват няколко основни акцента. Първият е отказът от налагане на политики отгоре надолу. Новият комисар по земеделие се ангажира с диалог с фермерите. Вторият акцент е зачитането на спецификите на различните държави членки. Земеделието в Европа е изключително разнообразно и политиките трябва да бъдат съобразени с местните условия. Третият акцент е извеждането на продоволствената сигурност като приоритет. По време на дискусията Марио Милушев, директор стратегическо планиране по ОСП в ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК, представи и други важни аспекти на новата визия.

2025 година ще бъде ключова за земеделието, тъй като ще се вземат решения, които ще имат дългосрочно влияние върху сектора. Очаква се стратегия за поколенческо обновление, тъй като в момента едва 10% от фермерите са под 44 години. Друг съществен въпрос е синхронизирането на правилата за конкуренция, което е от особено значение за българските производители, подложени на тежки стандарти и евтин внос от трети страни. Опростяването на регулациите също е приоритет, тъй като бюрокрацията изисква значителни ресурси и време.

През юли се очаква Европейската комисия да представи проект за следващата многогодишна финансова рамка, включително и за Общата селскостопанска политика. Вицепрезидентът на България Илияна Йотова подчерта, че тази политика не само трябва да бъде защитена, но и развивана. Българската позиция трябва да бъде ясна – недопустимо е пренасочване на средства, предназначени за селското стопанство, към други нови политики, предложени от Европейската комисия. Подобна дискусия вече съществува по отношение на пренасочването на средства от кохезионните фондове към политиката за превъоръжаване. Това е въпрос, който ще изисква категоричен отговор от българската държава, подчерта вицепрезидентът.