Четири основни регламента на ЕС относно новата Обща селскостопанска политика (ОСП 2014-2020) бяха публикувани в Официалния вестник на ЕС. Тези законодателни текстове отразяват политическото споразумение между Европейската комисия, Съвета на министрите на земеделието на ЕС и Европейския парламент, постигнатии по-рано през тази година.

В няколко поредни материала Фермер.БГ ще публикува основните новости в ОСП 2014-2020 по отношение на четирите нови регламента: Директни плащания, Механизми за управление на пазара, Развитие на селските райони, Хоризонтален регламент.

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1307/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани

 

За да се постигне по-справедливо разпределение на помощите, системата на ОСП за преки плащания постепенно ще прекрати плащанията за държавите членки — и за селскостопански производители в държавите членки — базирани на исторически референтни данни. Това ще доведе до явно и истинско хармонизиране на плащанията не само по отношение на държавите членки, но и в рамките на всяка отделна държава членка. Освен това въвеждането на плащане за екологизиране, при което 30 % от наличните национални пакети се обвързват с използването на определени устойчиви селскостопански практики, означава, че значителна част от субсидиите в бъдеще ще подпомагат предоставянето на обществени блага в областта на околната среда. Всички плащания ще продължат да подлежат на определени правила във връзка с опазването на околната среда, както и други правила.
 

Схема за основно плащане (СОП): Държавите членки ще заделят до 70 % от своя национален пакет за преки плащания за новата схема за основни плащания с изключение на сумите, предвидени за допълнителни плащания (добавки за млади фермери и за по-малко облагодетелствани райони, преразпределително плащане) и за обвързани с производството плащания. За ЕС-12 крайният срок за приключване на Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), която е опростена и се прилага с единна ставка, ще бъде удължен до 2020 г.

[news]
 

Външно сближаване: Националните пакети за преки плащания за всяка държава членка постепенно ще бъдат адаптирани, така че да се намалят големите различия между държавите членки спрямо средния размер на плащанията на хектар. Това означава, че пакетът на държавите членки, в които понастоящем средният размер на плащанията в евро на хектар е под 90 % от средната стойност за ЕС, постепенно ще бъде увеличен (с 1/3 от разликата между настоящата ставка и 90 % от средното за ЕС). Освен това съществува гаранция, че до 2019 г. всяка държава членка ще достигне определено минимално равнище. Съответно ще бъде коригиран и размерът на средствата за останалите държави членки, които получават плащания над средния размер.
 

Вътрешно сближаване: Държавите членки, които понастоящем извършват плащания, базирани на исторически референтни данни, трябва да преминат към по-изравнени нива на основните плащания на хектар. Те могат да изберат различни възможности: да възприемат национален или регионален подход (основан върху административни или агрономически критерии); да достигнат националните/регионалните ставки до 2019 г. или да гарантират постепенно увеличение за стопанствата, които получават под 90 % от средното за държавата/региона (с една трета от разликата между настоящата ставка и 90 % от средното за държавата/региона) — с допълнителни гаранции, че до 2019 г. всички права за плащания ще достигнат минимална стойност от 60 % от средното за държавата/региона (освен ако държавите членки решат да ограничат намаляването на стойността на тези права). Сумите за селскостопанските производители, които получават повече от средното за държавата или региона, ще бъдат адаптирани пропорционално, като държавите членки ще имат възможност да ограничават евентуални „загуби“ до 30 %.
 

Държавите членки имат право също да използват преразпределително плащане за първите хектари, т.е. да вземат до 30 % от националния пакет и да ги преразпределят между селскостопанските производители за техните първи 30 хектара (или до средния размер на стопанство за съответната държава членка, ако той е над 30 хектара). Тази мярка ще има значителен преразпределящ ефект.
 

Намаляване на плащанията за големи земеделски стопанства: Беше постигнато съгласие относно задължително намаляване на плащанията за отделно земеделско стопанство за сумите над 150 000 евро („дегресивност“). На практика това означава, че размерът на подпомагането, което отделно земеделско стопанство получава като основно плащане, ще бъде намален с най-малко 5 % за сумите над 150 000 евро. За да се вземе предвид заетостта, разходите за заплати могат да се приспаднат преди извършване на изчисленията. Това намаление не е необходимо да се прилага по отношение на държавите членки, които прилагат т.нар. преразпределително плащане, при което минимум 5 % от техния национален пакет се задържа за преразпределяне за първите хектари на всички стопанства. Забележка: „Спестените“ чрез този механизъм средства остават в съответната държава членка или в съответния регион, прехвърлят се в съответния пакет за развитие на селските райони и могат да се използват без изисквания за съфинансиране. Държавите членки могат също така да определят горна граница от 300 000 евро за сумата, която може да получи отделният селскостопански производител, като се имат предвид и разходите за заплати.
 

Млади фермери: За да се насърчи приемствеността между поколенията, към основното плащане за начинаещи млади фермери (на възраст до 40 години) следва да се добави допълнително плащане за период от максимум 5 години (обвързано със започването на дейността). Плащането ще се финансира с до 2 % от националния пакет и ще бъде задължително за всички държави членки. Това е в допълнение към други мерки за млади фермери по линия на програмите за развитие на селските райони.
 

Схема за дребни селскостопански производители: По избор на държавата членка всички селскостопански производители, които кандидатстват за помощ, могат да решат да участват в схемата за дребни селскостопански производители и да получат по тази линия определена от държавата годишна фиксирана сума на стойност обикновено между 500 и 1250 евро, независимо от размера на стопанството. Държавите членки могат да изчисляват годишното плащане по различни начини, включително като просто изплатят обичайната сума на стопаните. Това ще бъде голямо облекчение за съответните стопани и за националните администрации. Участниците няма да подлежат на проверки за кръстосано спазване и санкции и ще бъдат освободени от екологизиране. (Оценката на въздействието показа, че приблизително една трета от стопанствата, които кандидатстват за финансиране по ОСП, имат площ от 3 хектара или по-малко, което е едва 3 % от цялата селскостопанска площ в ЕС–27.) Общите разходи за схемата за дребни селскостопански производители не могат да надвишават 10 % от националния пакет, освен когато държавата членка реши да гарантира, че те получават това, което биха получили без схемата. В рамките на развитието на селските райони е предвидено и финансиране за предоставяне на съвети на малките селскостопански производители по отношение на икономическото развитие и помощите за преструктуриране в районите с голям брой малки стопанства.
 

Доброволно обвързано с производството подпомагане: За да се запазят сегашните нива на производство в някои сектори или региони, в които специфични видове селскостопанска дейност или специфични сектори в момента изпитват трудности и които са важни поради икономически, социални или екологични причини, държавите членки ще имат възможност да предоставят ограничен размер обвързани с производството плащания, т.е. плащания, свързани с определен продукт. Размерът на тези плащания ще бъде ограничен до 8 % от националния пакет, или до 13 %, ако това подпомагане в съответната държава членка е повече от 5 %. Комисията разполага с известна гъвкавост да одобрява по-високи ставки, когато това е обосновано. Съществува възможност за предоставяне на допълнителна сума (в размер до 2 %) от „обвързаното“ подпомагане за протеинови култури.
 

Области с неблагоприятни природни условия / По-малко облагодетелствани области: Държавите членки (или регионите) могат да предоставят допълнително плащане за области с неблагоприятни природни условия (съгласно правилата за развитие на селските райони) в размер до 5 % от националния пакет средства. Това не е задължително и не засяга възможностите за подпомагане на по-малко облагодетелствани области или области с неблагоприятни природни условия в рамките на развитието на селските райони.
 

Екологизиране: Освен схемата за основни плащания/схемата за единно плащане на площ, всяко стопанство ще получава плащане на хектар, деклариран за целите на основното плащане, за използване на определени благоприятни за климата и околната среда практики. 30 % от националния пакет на държавите членки ще бъде отделен за такива плащания. Изискванията за екологизиране са задължителни, а неспазването им ще води до намалявания и санкции, които в определени случаи могат да засягат не само плащането за екологизиране. През първата и втората година санкциите не могат да надхвърлят 0 %, през третата година — 20 %, а от четвъртата година нататък максималната санкция е 25 %. Разбира се, плащане за екологизиране ще се отпуска само за площите, които отговарят на изискванията (т.е. изпълняват условията на СОП или СЕПП и изискванията във връзка с екологизирането).
 

Площите, които се използват за биологично производство — система за производство с доказана полза за околната среда — се считат за отговарящи на условията за отпускане на плащане за екологизиране, без към тях да се прилагат допълнителни изисквания.
 

Основните 3 предвидени практики са:

1.     поддържане на постоянни пасища;

2.     диверсификация на културите (всеки стопанин трябва да отглежда поне 2 култури, ако обработваемата му земя е над 10 хектара и поне 3 култури, ако обработваемата земя е над 30 хектара. Основната култура може да заема най-много 75 % от обработваемата земя, а двете основни култури — най-много 95 % от обработваемата площ) и

3.     осигуряване на „приоритетни екологични площи“, представляващи най-малко 5 % от обработваемата площ на стопанството за повечето стопанства с обработваема площ над 15 хектара — синори, живи плетове, дървета, угар, ландшафт, биотопи, защитни ивици, залесени площи. След като през 2017 г. Комисията представи предвидените доклад и законодателно предложение, тази стойност може да се увеличи на 7 %.
 

Еквивалент на екологизиране: За да не се ощетяват стопаните, които вече вземат мерки по въпросите на околната среда и устойчивото развитие, е предвидена приравнителна система, при която вече прилаганите практики се смятат за еквивалентни на основните изисквания за екологизиране. Например, агроекологичните схеми могат да включват практики, които се смятат за еквивалентни. В новия регламент е включен списък с еквивалентни практики. За да се избегне двойно финансиране на подобни мерки (и на агроекологичните схеми като цяло), плащанията по програмите за развитие на селските райони трябва да вземат предвид основните изисквания за екологизиране .
 

Финансова дисциплина: Независимо от отделното решение за 2014-та бюджетна година, беше договорено, че за всяко бъдещо намаление на годишните преки плащания с оглед на финансовата дисциплина (т.е. в случаите, когато прогнозните плащания са по-високи от наличния бюджет за 1-вия стълб) следва да се прилага праг от 2000 евро. С други думи, намалението НЕ се прилага за първите 2000 евро от преките плащания за отделните фермери. При необходимост това ще служи и за допълване на резерва за пазарни кризи.
 

Прехвърляне на средства между стълбовете:Държавите членки ще могат да прехвърлят до 15 % от своя национален пакет за преки плащания (1-ви стълб) към пакета за развитие на селските райони. Тези суми няма нужда да бъдат съфинансирани. Държавите членки ще могат също да прехвърлят до 15 % от националния си пакет за развитие на селските райони към пакета за преки плащания, като за държавите членки, които получават по-малко от 90 % от средните за ЕС преки плащания, ставката е до 25 %.
 

„Активни селскостопански производители“: С цел премахване на редица вратички в закона, позволяващи на ограничен брой дружества да заявяват преки плащания, въпреки че основната им стопанска дейност не е селскостопанска, правилата за активно действащи производители стават по-строги. Въвежда се нов списък на стопански дейности, за които не може да се получават преки плащания (напр. летища, железопътни компании, водни съоръжения, услуги в областта на недвижимите имоти, постоянни терени за спорт и отмора), който ще бъде задължителен за държавите членки. Те ще могат да добавят към него допълнителни стопански дейности.
 

Хектари, даващи право на помощ: В правилата се предвижда 2015 г. да бъде новата референтна година за площ, даваща право на разпределяне на права за плащания, но ще бъде направена връзка с бенефициерите на системата за преки плащания през 2013 г., за да се избегнат спекулациите. Държавите членки, в които декларираните площи, даващи право на помощ, могат да се увеличат многократно, могат да ограничат броя на правата за плащания, които предстои да се разпределят през 2015 г.


Очаквайте продължение!

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!