Политиката за развитие на селските райони в новата Обща селскостопанска политика (ОСП 2014-2020) ще остане в сегашния си ефективен вид. Държавите или регионите ще продължат да разработват свои многогодишни програми (ПРСР 2014-2020) въз основа на набор от мерки, налични на равнище ЕС, с оглед на нуждите на своите селски райони. Тези програми ще бъдат съвместно финансирани с национални средства — като сумите и процентът на съфинансиране ще се разглеждат в контекста на многогодишната финансова рамка.

ЕС публикувани в Официалния си вестник новия Регламент за развитие на селските райони, заедно с тези за Директни плащания, Механизми за управление на пазара и Хоризонтален регламент. Тези законодателни текстове отразяват политическото споразумение между Европейската комисия, Съвета на министрите на земеделието на ЕС и Европейския парламент, постигнатии по-рано през тази година.
 

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1305/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)


Новите правила за политиката за развитие на селските райони ще бъдат по-гъвкави от преди. Мерките вече няма да се разделят по „оси” на равнище ЕС с изисквания за минимални разходи за всяка ос. Вместо това въз основа на внимателен анализ държавите членки или регионите ще решават кои мерки да използват и как, за да постигнат шест общи приоритета и съответстващите им по-конкретни подприоритети.

[news]
Шестте приоритета включват: насърчаване на трансфера на знания и иновации, укрепване на конкурентоспособността на всички видове селско стопанство и устойчивото управление на горите, насърчаване на организацията на хранителната верига, включително преработването и пускането на пазара, и управлението на риска, възстановяване, опазване и подобряване на екосистемите, насърчаване на ефективното използване на ресурсите и преминаването към нисковъглеродна икономика и насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото развитие в селските райони.


Държавите членки ще трябва да изразходват поне 30 % от европейските средства, които получават за развитие на селските райони, за някои мерки, свързани с управлението на земята и борбата с изменението на климата и поне 5 % по подхода LEADER. [В посочените 30 % се включват следните мерки: инвестиции във физически активи (само инвестиции във връзка с околната среда / климата, всички специфични за горите мерки, агроекология и климат, биологично земеделие, плащания по Натура 2000 (плащания, различни от онези по Рамковата директива за водите) и плащания за площи с природни или други специфични ограничения.]
 

Политиката за развитие на селските райони ще действа също в тясно сътрудничество с други политики чрез обща стратегическа рамка на равнище ЕС и чрез партньорски споразумения на национално равнище, обхващащи всички помощи от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕЗФРСР, ЕФРР, Кохезионен фонд, ЕСФ и ЕФМДР) в съответната държава.
 

Разпределение на средствата по държави: В основния регламент е посочено как ще бъдат разпределени по държави средствата за развитие на селските райони, като съществува възможност размерът на тези средства да се коригира чрез делегиран акт, ако това е необходимо по технически съображения или ако е предвидено в законодателен акт.
 

Проценти на съфинансиране:За повечето видове плащания максималният процент на съфинансиране от ЕС ще бъде до 85 % в по-слабо развитите региони, най-отдалечените региони и по-малките острови в Егейско море, 75 % в регионите в преход, 63 % в другите региони в преход и 53 % в останалите региони, но може да бъде по-висок за мерки за подпомагане на трансфера на знания, сътрудничеството, учредяването на групи и организации на производители, помощите за започване на дейност от млади стопани, както и за проектите LEADER и разходите за околната среда и изменението на климата по различни мерки.
 

През новия период държавите / регионите ще имат възможност също да разработват тематични подпрограми, за да обърнат специално внимание на младите фермери, малките стопанства, планинските райони, жените в селските райони, адаптацията към изменението на климата и смекчаването на ефектите от него, биологичното разнообразие и късите вериги на доставка. В някои случаи за подпрограмите ще има по-високи ставки за помощите.
 

Оптимизираният набор от мерки ще се основава на най-ефективните мерки от сегашния период. В него ще влизат:
 

  1. Иновации: тази ключова тема, и по-специално планираното европейско партньорство за иновации в областта на селскостопанската производителност и устойчивост, ще се обслужва от различни мерки за развитие на селските райони, като например „трансфер на знания”, „сътрудничество” и „инвестиции във физически активи". Чрез партньорството ще се насърчава ефективно използване на ресурсите, производителност, ниски емисии и благоприятно за климата развитие на селското и горското стопанство. Всичко това следва да бъде постигнато например чрез по-тясно сътрудничество между селското стопанство и изследователските среди, за да се ускори технологичния трансфер към стопаните;
     

  2. Знание – „основано на знанието селско стопанство“: засилени мерки за консултантски услуги за селскостопански производители (също свързани със смекчаването на изменението на климата и приспособяването към него, с промените в околната среда, с икономическото развитие и обучението);
     

  3. Преструктуриране / инвестиции / модернизация на стопанствата: все още са достъпни помощи — понякога дори по-високи, когато са свързани с европейското партньорство за иновации или със съвместни проекти;
     

  4. Млади селскостопански производители – комбинация от мерки може да включва помощ за започване на дейност (до 70 000 евро), общи инвестиции във физически активи, обучение и консултантски услуги;
     

  5. Дребни селскостопански производители: помощ за започване на дейност в размер до 15 000 евро на малко стопанство;
     

  6. Инструменти за управление на риска: застрахователни и взаимоспомагателни фондове — за застраховане на реколтата срещу климатични бедствия или болести по животните [понастоящем включени в член 68 от 1-ви стълб] – разширени с цел да включват възможност за стабилизиране на доходите, което ще позволи отпускане на средства (максимум 70 % от загубите) от взаимоспомагателен фонд при спад на приходите с 30 %;
     

  7. Групи / организации на производители: подпомагане за учредяване на групи / организации на базата на бизнес план и ограничено до юридически лица, дефинирани като МСП;
     

  8. Плащания за агроекология и практики, щадящи климата: съвместни договори, връзки към адекватно обучение/информация, повече гъвкавост при удължаване на първоначални договори;
     

  9. Биологично земеделие: нови отделни мерки за по-голяма публичност;
     

  10. Горско стопанство: засилено / оптимизирано подпомагане чрез безвъзмездни средства и годишни плащания;
     

  11. Планински райони: за планински райони и селскостопански площи на географска ширина над 62º N помощта може да бъде до 450 евро на хектар (увеличена от 250 евро на хектар);
     

  12. Други области с неблагоприятни природни и други специфични условия: ново разграничаване на областите с неблагоприятни природни условия — най-късно от 2018 г. натам — на базата на 8 биофизични критерия. С цел да запазят или подобрят околната среда държавите членки си запазват правото да определят до 10 % от своята селскостопанска площ като област със специфични неблагоприятни условия;
     

  13. Сътрудничество: повече възможности за подпомагане на технологични, екологични и търговски сътрудничества (напр. пилотни проекти, съвместни екологични схеми; развитие на къси вериги за доставки и местни пазари);
     

  14. Неселскостопански дейности: безвъзмездни помощи за започване на бизнес и развитие на малки и микропредприятия;
     

  15. Основни услуги и обновяване на селата: инвестициите в широколентова инфраструктура и възобновяеми енергийни източници вече могат да бъдат по-мащабни; обхванати са вече преместването на дейности и преустройването на сгради;
     

  16. LEADER: по-голям акцент върху повишаването на осведомеността и друго предварително подпомагане на стратегии; насърчаване на гъвкавостта за работа с други средства в местни общности, напр. сътрудничество между села и градове. Забележка: LEADER вече ще се използва като общ подход за ръководено от общностите местно развитие от следните европейски фондове: ЕФРР, ЕСФ, ЕФМДР и ЕЗФРСР.
     

 

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!