В съвместната рубрика на Агри.БГ и специалиста по покривни култури Борис Коев, този път обръщаме поглед към почвената ерозия, влиянието ѝ върху земеделското производство и някои практики, които могат да помогнат за запазването на хумуса - най-плодородният почвен слой. 

Почвената ерозия като естествен процес

Процесът на разрушаване и отнасяне на горния почвен слой, познат като почвена ерозия, е напълно естествен и се случва хилядолетия наред. В този смисъл той не може да навреди на екосистемите, защото естествената почвена ерозия е между 0.035 и 1.6 тона/ ха на година (Източник 1). Тоест процесите на почвообразуване и възстановяване на горния почвен слой могат да компенсират тази загуба.

Практики, които засилват почвената ерозия  

Съвсем различно изглежда обаче почвената ерозия, предизвикана от интензивното конвенционално земеделие. Данните за Европа са изключително притеснителни, а те сочат, че вследствие на обработките на почвата и последващите ветрова и водна ерозия, годишно се губи над 6 т/ха, като в някои части на Европа са измерени над 15 т/ха/г повърхностен плодороден почвен слой (Източник 2). Когато инертният материал от почвата излезе от нея, той вече не е почва. Превръща се в прах, пясък, глина и се отнасят от вятъра и водата на километри разстояние. 

 

“Разбира се, механичният състав също е важен, защото в зависимост от типа на почвата, има по-податливи и по-малко податливи на ерозия почви. Леките и средно тежките почви са по-предразположени към водна ерозия, докато тежките и глинестите почви са по-податливи на ветрова ерозия”, обяснява Борис. 

Показателят стабилност на агрегатите в почвените анализи ни дава много ясна представа за структурата на почвите и тяхната податливост на ерозия. Този показател разглежда свойството на почвената структура да се разпада, когато е под влияние на външни условия.

Причини за обезструктуряване на почвата в земеделското производство са обработките (особено оранта), преминаването на машини, липсата на почвена покривка, угарите и последващите проливни дъждове и силни ветрове. Стойностите на показателя стабилност на агрегатите, които индикират висока степен на защита от ерозия, започват от >71% (Източник 3). “За сравнение - до този момент в България не сме измервали площи, обработвани по конвенционална технология с повече от 45%”, посочва специалистът.

Последствия от ерозията:

- Загуба на почвен хоризонт;
- Загуба на хумусен слой и органична материя;
- Податливост на почвата към образуване на кора;
- Нарушена инфилтрация на въздух и вода.

Вследствие на ерозията се създават неблагоприятни условия за развитие на културите и производителността на земята спада значително, обяснява Борис.

“Когато почвата не е добре агрегатирана, при интензивен валеж, на повърхността ѝ се получава кора. Тъй като агрегатите служат за контрол на въздуха и водата, които проникват в почвата, образуването на кора намалява потока им. По този начин растението се лишава от най-важните компоненти за развитието си - вода, въздух и минерали", посочва той.

Колкото и минерали да се подават - когато липсва вода или въздух, те не могат да се усвоят от корените на растението. В същото време, загубата на органична материя поради почвената ерозия, може да нанесе до 100% загуба на реколтата в най-уязвимите части на полето. В период на засушаване натискът от болести, в следствие разхлабване на имунитета на растението и/или нематоди, посевът може да погине.

Правилната агротехника може да намали ерозията на почвата

Добрата новина е, че не малко практики и технологии за земеделско производство могат да намалят процеса, при който се губи най-плодородният почвен слой. Сред тях са минималните и нулевите почвообработки (Strip-till, No-till, Mini-till), засяване на покривни култури, ветрозащитни пояси и други. Накратко - с правилна агротехника можем да проведем успешна борба с ерозията на почвата. 

Опитът на екипа на Борис Коев доказва, че практики като No-till и покривни култури значително подобряват стабилността на почвените агрегати. Почвени анализи, които сме правили в различни стопанства - при един и същ тип почва при продължителното прилагане на намалени обработки, вкл. и директни сеитби, доказват, че стабилността на агрегатите значително се повишава. Tака се повишава и устойчивостта на почвата към водна и ветрова ерозия. 

Живата коренова система на покривните култури поддържа микробиологичната активност на почвата. А стабилността и целостта на почвата от своя страна, пряко зависят от органичния състав - хифи, растителни остатъци, органични вещества, които микроорганизмите продуцират. 

До 6 пъти по-висока стабилност на агрегатите - примери от практиката 


Борис Коев споделя примери от своята практика, пряко свързани с прилагане на консервационни практики и покривни култури и влиянието им върху стабилността на почвените агрегати. В едно и също опитно поле в с. Тръстеник, обл. Русе - част от него No-till, останалата част - конвенционална технология - направихме почвени анализи в рамките на 10 дни. Това, което отчетохме като резултати, е до 6 пъти по-висока стабилност на агрегатите в полза на No-till полето.

Тъй като параметърът се изчислява в проценти, в конвенционалното поле (засято с пшеница) две от зоните са с 15%, а останалите две са 24 и 28%. В No-till полето (включително и там, където няма покривна култура, защото е оставено за контрола), показатeлят беше над 90%. Това на практика ни доказа, че No-till повишава стабилността на агрегатите. 


Друг пример от района на Плевен доказва същото: При продължително прилагане на консервационни практики - Strip-till, No till, Mini-till в комбинация с отглеждане на покривни култури, води до значително по-висока стабилност на агрегатите спрямо конвенционални полета. 

Източници:

1.Mark A. Nearing, Yun Xie, Baoyuan Liu, Yu Ye (2017); Natural and anthropogenic rates of soil erosion; International Soil and Water Conservation Research, Volume 5, Issue 2, Pages 77-84; ISSN 2095-6339; https://doi.org/10.1016/j.iswcr.2017.04.001.

2.Agri-environmental indicator - soil erosion; Eurostat, February 2020; ISSN 2443-8219; https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/SEPDF/cache/16819.pdf.

3.Soil Quality Indicators: Aggregate Stability, June 2008; Natural Resources Conservation Service; United States Department of Agriculture; https://www.nrcs.usda.gov/Internet/FSE_DOCUMENTS/nrcs142p2_053287.pdf.