Предложената от българския евродепутат  Евгени Кирилов важна поправка в сферата на селското стопанство бе приета днес от Европейския парламент в Страсбург като част от Доклада относно предложението за регламент на Съвета за установяване на общи правила за схемите за пряко подпомагане на земеделските производители по Общата селскостопанска политика.

Поправката предвижда възможността държавите-членки, които прилагат схемата за единно плащане на площ, да създават национален резерв формиран от неизразходваните средства от предвидения годишен размер на преките плащания.
Съгласно действащото в момента законодателство държавите, които не са успели да използват отпусканите им средства за една година за подпомагане на селските стопани на базата плащане за хектар, трябва да върнат неусвоените пари в бюджета на Европейския съюз. Съобразно предложения от Евгени Кирилов нов член в проекта за регламент, въвеждането на национален резерв ще има положителен ефект в няколко посоки. От една страна, новите държави членки ще бъдат един вид компенсирани за липсата на национален резерв и няма да връщат неизползваните средства. От друга страна, държавите по своя преценка ще могат да използват заделените средства за сектори в затруднено положение.

Предложението за регламент посочва като чувствителни млечния сектор, говедовъдството, отглеждане на овце и кози, както и производството на ориз. За България, например, животновъдните сектори са сред нуждаещите се от допълнителна подкрепа. Освен чувствителните сектори ще могат да бъдат подпомагани и региони в неблагоприятно агроекологично положение. За част от тези сектори страните не получават европейско финансиране и трябва да покриват нуждите си с национални средства.

Оформянето на резерв ще даде възможност към националните средства да се добавят и европейски, както е в старите страни-членки. Друг положителен момент е, че държавите сами ще решават в коя година да използват националния резерв, което им дава по-голяма гъвкавост за реагиране на проблемните ситуации, а не както до сега да залагат използването на средствата за целия бюджетен период от 7 години.

„В ЕП има разбиране, че нашите земеделски производители са в по-неизгодна позиция, когато става дума за общ пазар и за конкурентноспособност, и имат нужда от много по-сериозно подпомагане”, каза той. Кирилов обясни, че е направил предложението за създаването на национален резерв заради многобройните протести на млекопроизводителите и зърнопроизводителите в България. „Нещата бяха стигнали до там, че дори и при желание на българското правителство, не можеше да им се помогне. Сега вече със създаването на този резерв трудностите ще бъдат избегнати”, посочи той.
Решението на Европарламента трябва да бъде одобрено и от Съвета на министрите по земеделие на Европейския съюз. Според Кирилов обаче има големи шансове за това, тъй като в създалата се ситуация, държавите-членки трябва да се съобразят с резолюцията на ЕП.