Когато се заговори за пари и фермерите, и браншовите организации, а и земеделското министерство стават емоционални. Такова е и настроението в момента около Националния план за възстановяване и устойчивост на България (ПВУ).

Важните срокове през август

В материал на Агри,БГ Костадин Костадинов от НАЗ вече представи гледната точка на зърнопроизводителите за ПВУ. Сега ви представяме тази на овцевъдите в лицето на Симеон Караколев, съпредседател на НОКА.

“Това, което казва Костадинов, че чувствителните сектори са повлияли на събарянето на проекта за напоителни системи, категорично не е вярно по простата причина, че те още от самото начало на обсъждането на ПВУ са на мнение, че трябва да има балансираност, както във всеки един такъв подобен план.

България има голяма нужда от напояване, но не само. Българският животновъд има нужда от много други дейности и процеси за модернизирането и дигитализирането на стопанствата, а не само на напоителни системи. Ние нямаме разнобой в това отношение”, коментира Караколев.

Още когато се заговори за първия драфт на ПВУ, подготвян от бившия земеделски министър Десислава Танева и екипа й, чувствителните сектори излязоха с общо становище затова, че средства за напояване трябва да има, но е нужна и балансираност на отделените за земеделие средства.

“Имам и едно предложение, което кореспондира с друго наше искане за новата Обща селскостопанска политика (ОСП), а именно таван на плащанията по Първи стълб. Нека средствата от таваните по него да се пренасочат във Втори стълб и да се използват и за напояване. Нека тези няколкостотин милиона да се използват по бъдещата подмярка 4.3  за напояване”, предлага съпредседателят на НОКА.

Тук обаче следва да отбележим, че Напоителни системи отпадна като бенефициент по Програмата за развитие на селските райони, именно защото бяха предвидени близо 850 млн. лева за напояване в ПВУ. Предложението на Караколев е държавното дружество да бъде отново добавено като бенефициент по Втори стълб.

“Парите за напояване ще дойдат от таваните. Когато те се въведат, ще се освободи значителен финансов ресурс и той ще може да се използва и за напояване, ако все пак не се намерят пари в Националния план на България.

Въпреки всичко, ние продължаваме да сме обединени около това, че средства за напояване трябва да има. Против сме обаче 99% от парите да отиват за напояване. Затова и сме дали предложения и идеи за инвестиции, които да допринесат за благосъстоянието, модернизацията и дигитализация на зеления преход в животновъдните стопанства”, обясни още той.

Преди дни стана ясно, че планът ни в частта за земеделието ще получи финансова инжекция от още 170 млн. лева. Достатъчни ли са обаче те за сектора?

“Тези 170 млн. лева са недостатъчни. Не случайно на срещата с вицепремиера Атанас Пеканов коментирахме и това, че искаме увеличаване на този ресурс включително и със заемни средства. 

Тук не се изчерпваме с това да кажем, че имаме едни 300-400 млн. лева грант, а искаме и съфинансиране от държавата. Например 300-400 млн. лева грант от Европа и още толкова грант от държавата за изпълнението на националния план. Защото този план освен да го защитим после трябва и да го реализираме. А аз не искам да виждам едни и същи участници наредени по 4.1 и по ПВУ. Тук трябва да дадем възможност на тези, които наистина се нуждаят и да влязат нови бенефициенти, да вкарат нови процеси, нови дейности, които да бъдат финансирани по въпросния план”, заключи Караколев.