Самото бране в момента с превоза на работниците излиза около 2 лв./кг. Минимум 70-80 ст./кг са разходите за торове, препарати, технически мероприятия. По груби сметки около 3 лв. е себестойността на килограм малини, изчислява производителят от Велики Преслав Емин Емин.

Емин Емин: Със земеделие гладен няма да си, но богат няма да станеш

Изкупните цени са почти същите като миналата година, но на база на повишените разходи може да се каже, че има понижение в цената. 

„Очакванията бяха тази година цената да бъде по-висока, но по последна информация тенденцията не е такава и има спад. Хладилниците също смъкват цените, което на нас не ни се нрави, но нищо не можем да направим“, вдига рамене младият фермер.

В началото той отглежда своите ягоди и малини на площ от стотина декара, но липсата на работна ръка го принуждава да ги намали наполовина. Затова той залага вече на по-интензивни сортове с по-голям потенциал. Сега отново има добър добив, но работната ръка си остава слабото място.

„Апелираме държавата да направи постъпки, така че да можем лесно да внасяме сезонни работници от други държави, като Молдова, Украйна. Чрез подходящите мерки за мобилни кампуси ще можем да ги настаняваме и да работят у нас“, надява се Емин Емин.

Друг проблем са липсата на инвестиции в напоителните съоръжения, които да гарантират добри насаждения от плодове и зеленчуци. Не на последно място е бюрокрацията при кандидатстване по мерките за подпомагане и нивата на субсидиите, които трябва да се вдигнат, за да има едно по-адекватно заплащане за плодове и зеленчуци.

„Когато се кандидатства с проекти по ПРСР, са го измислили много добре по икономически единици. Например ако 10 дка малини са 1 икономическа единица, 100 дка жито също са 1 икономическа единица. Но когато се дават субсидии на площ, на мен за 10 дка ми дават една сума, а на него за 100 дка – друга. От там се получи това изкривяване. Зърнопроизводителите си подновиха автопарковете, докато при нас няма и един, който да си е закупил малинокомбайн по проект“, дава за пример Емин Емин.

Според него механизмът за разпределяне на субсидии трябва да се преосмисли. Неговият бранш редом до производството и износа, който осъществява, осигурява и социалното положение на доста работници. 

„Понякога при нас работят цели семейства, които си докарват един доста сносен доход. В селата освен земеделие работа почти липсва. Другият вариант е да емигрират и още повече да се обезлюдят нашите села“, тъжно констатира младият малинопроизводител.