Инж. Елица Матева е от Разград и е потомствен пчелар. Казва, че пчеларства откакто е тръгнала на училище. Работи заедно със семейството си на собствен пчелин, създаден още презо 1982 година. Пред репортер на Фермер.БГ Елица Матева разказа, че пчелин „Рума“ е разположен по периферията на село Балкански, област Разград в близост до акациева и липова гора. „Районът е полупланински и е богат на билки и тревиста растителност, което го прави много походящ за пчеларстване“, споделя инж. Матева. И допълва, че основният житейски принцип, на който се крепи семейният им пчеларски бизнес е „Максимално близо до природата“. Затова природосъобразният начин на живот, хранене, профилактика и лечение прилагат не само в личния си живот, но и в грижата за пчелите. „Сами произвеждаме пчелните си майки и създаваме отводки, за да избегнем външни зарази, които биха наложили след това третиране на пчелите с лекарства“, категорична е Елица Матева. Според нея здравето на пчелите е от изключително важно значение не само за производството на висококачествен пчелен мед. Обяснява, че използват тялото на пчелата при изработването на пчелни продукти. А за да останат в крайния продукт всички полезни микроелементи и ензими, добиването на меда става посредством центрофугиране без допълнително нагряване и филтриране.
 

Инж. Елица Матева е миналогодишният носител на титлата „Царица на меда“ от Националния фестивал на меда, който се провежда в София. Сега тя ще предаде короната на новоизбраната Царица на меда 2013, което ще стане на официална церемония тази вечер.

 

Елица Матева

 

Инж. Матева, разкажете как започнахте да се занимавате с пчеларство?
Буквално от 1 клас, от 1981 г. когато баща ми купи 2 кошера. Израсла съм сред пчелите. В момента разполагаме с 250 многокорпусни кошера в семейна ферма, в която сме ангажирани всички в семейството.

 

Каква беше тази пчеларска година за вас?
Годината беше доста противоречива – имаше смъртност на пчелни семйства през пролетта, но пък от гледна точка на добиви годината беше много добра – буквално не успявахме да вадим меда.

 

Успявате ли да реализирате произведения мед?
На дребно определено не успяваме, продаваме основно на едро. Вярно е, че изкупните цени на меда на едро са доста по-ниски от тези, на които се продава на дребно, но при продажбата на едро има и едно предимство – отпада ангажиментът на пчеларя за разфасоване, етикетиране, заплащане на наеми за щандове. От тази гледна точка не бих могла да определя кое е по-добре – да продаваме на едро или на дребно. Разбира се, най-добрият вариант е изкупната цена на едро да е по-висока, но знаете, че тя не се променя с години. И което е по-важно в случая – цената на меда не зависи от пчеларите, а от търговците.

 

Какви са очакванията за новия програмен период – и по отношение на Националната пчеларска програма до 2016 г., и по отношение на ПРСР 2014-2020 г.?
Ние и сега участваме по няколко европейски мерки. Мисля, че за всички пчелари най-добрият вариант, който би донесъл оптимизъм в сектора, е субсидиране на пчелно семейство. Затова в момента нямаме повод за оптимизъм. Разчитаме на това, в следващия програмен период мерките, по които вече сме работили, да продължат и да има достатъчно финансов ресурс по тях.

 

На какво се дължи, според вас, високата смъртност на пчелните семейства?
В интерес на истината, основната причина за смъртността на пчелните семейства е на пчеларите. Факт е, че недоброто стопанисване на кошерите води до висока смъртност. Но има и случаи, в които този обективен фактор не е основен. През тази година при нас, например, имаше нормална смъртност. В същото време зимата не беше много студена. Преди година-две в лютата зима пчелните семейства не загинаха където бяха добре подхранени. Старите пчелари казват, че пчелата не умира от студ, а от глад. Високата смъртност води до проблеми и за пчеларите, които работят по програми, защото по договор имат определени изисквания, на които трябва да отговорят. Съществен критерий е запазването на броя на пчелните семейства дори увеличаването им. В случаи на висока смъртност, пчеларят прави сериозна крачка назад и след това са нужни много време, а и средства, за да бъдат възстановени пчелните семейства.

 

Вие с какво храните пчелите?
Не храним пчелите със захар през медосборния период. При нас е практика да оставяме на пчелните семейства от техния мед, тоест те си зимуват с това, което са произвели. Питки и захар не даваме дори през зимата. Подготвили сме пчелина за предстоящата зима – във всеки кошер са оставени по 14-15 кг мед, за да имат достатъчно храна пчелите. Това, обаче, е индивидуално решение на всеки пчелар и количествата мед или захар за добро презимуване на едно пчелно семейство са различни като зависят както от района, в кото се намира кошерът, така и от виждането на конкретния пчелар.

 

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ

 

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!