Спасението на овцевъдството е в директните продажби. Това коментираха експерти и овцевъди от България, Австрия и Молдова, по време на кръгла маса за тенденциите в сектора, част от Националния събор на овцевъдите в България.
 
Според тях директните продажби е решението, тъй като веригата е доста по-къса и оттам цената е по-добра.
 
 
„Повечето от колегите казват това, затова не трябва да се говори за директните продажби като нещо лошо или нещо, което не дава добри перспективи. Трябва да се използва като положителна инерция. По този начин потребителят ще консумира традиционни продукти, а от друга страна тези, които се занимават с индустриално производство, ще могат да получат по-добри условия за реализация на продукцията си“, коментира пред Фермер.БГ доц. Божидар Иванов, от Института по аграрна икономика.
 
Експертът изведе статистически данни от Евростат, които сочат, че като цяло броят на овцевъдните стопанства у нас след 2007 г. от почти 40 хил. спада на 26-27 хил. към 2016 г. Според него обаче положителното при тази ситуация е, че се наблюдава намаляване на основната група управители на стопанства, а именно тази на хората над 65 години, докато дялът на младите фермери остава относително стабилен. 
 
видеоо
 
По думите му феноменални са стойностите за произведено и изкупено овче мляко.
 
„25-30% от всичкото мляко официално достига до преработвателните предприятия. Голяма част от него се преработва от стопаните и тогава достига до пазара. Една от причините да се разширят директните продажби е цената в търговската мрежа. Директната продажба от своя страна гарантира качество и по-ниски цени“.
 
Той разясни, че през последните една-две години има задържане на цената на овчето мляко, като по-скоро през тази година се наблюдава и намаление. 
 
„Мандрите се оплакват, че складовете им са препълнени със залежала продукция от овчи продукти. Това, което е голямото предизвикателство е, че голяма част от преобладаващите овчи продукти се търсят от хора и в страни и региони, където доходите не са толкова добри. Знаете, Близкия Изток, Северна Африка, Южната част на Европа, а в същото време те са по-скъпи отколкото крайните продукти. Смятам, че трябва да се търсят решения. Всички споменават, че в момента да се говори за износна ориентация на производството би било трудно, затова продукцията трябва да бъде насочена към местните пазари“.
 
Данните показват още, че има осезаем ръст при изкупните цени между 2006 г. и 2016 г. 
 
„Въпреки това у нас все още цените са по-ниски от съседни наши страни, с които обичаме да се сравняваме. В България цената, която дават мандрите е около 60-65 евро цента на литър. Тези стойности, особено през последните 1-2 години вместо да продължат своя ход на увеличение, се наблюдава задържане. Това за нас донякъде е разбираемо, но смятаме, че през следващите години мандрите или ще трябва да увеличат цените, или няма да могат да преработват дори количествата, с които в момента разполагат“, обясни Иванов.