Броят на месодайните говеда в страната вероятно е достигнал своя максимум през 2017 г., като е надхвърли 90 000, и през следващите пет години ще намалява до около 70 000 глави.
 
 
Това стана ясно от анализа „Базови предвиждания за производството на месо в България в средносрочен план 2018-2022 г.“, публикуван от Центъра за икономически анализи в селското стопанство (CAPA).
 
Изследователите отбелязват, че поначало в България исторически няма традиции в отглеждането на месодайни породи говеда. В миналото и сега основната част от добиваното говеждо месо идва от млечното говедовъдство.
 
До приемането на страната в ЕС броят на кравите в месното направление е 10 000-12 000 глави или едва 3-4% от общия брой на кравите у нас. Като причини за това анализаторите посочват високата цена на това месо, както и характерното за страната предпочитание към телешкото месо за домашна консумация, докато говеждото е използвано основно в месопреработката.
 
В световен мащаб групата говеждо и телешкото месо представлява около половината от най-разпространеното свинско месо, докато у нас то е едва 20% от производството на свинско месо.
 
Промяна в месодайното говедовъдство у нас настъпва с присъединяването на страната към ЕС. Оттогава броят на регистрираните говеда за месо непрекъснато се увеличава. 
 
Причините за това са прилаганите системи за подпомагане от една страна, а от друга - засилването на изискванията към производството на мляко от говедовъдството, което принуждава много от неотговарящите на изискванията стопанствата да регистрират животните като месодайни, отбелязва анализът на CAPA. 
 
 
Броят на кравите в месодайното направление в България през 2016 г. нараства до 85 800, а по първоначални данни на МЗХГ, техният брой се е увеличил и през 2017 г., като вероятно надминава 90 000 глави. В тази категория говеда обаче най-често са животни от различни породи, които не отговарят на изискванията за производство на мляко.
 
„Въпреки растящия интерес към специализираните месодайни породи говеда, техният брой е изключително малък - 7 132 бр. са под селекционен контрол през 2017 г., по данни на МЗХГ, което не създава очаквания за сериозно присъствие в средносрочна перспектива“, се казва в изследването на Центъра.
 
Като отчитат сегашното положение, както и изчерпването на възможностите за увеличаване на субсидиите, анализаторите не очакват броят на кравите в месодайното направление да продължи да расте.
 
„Напротив, в следващите години, и заради несигурното бъдеще на подпомагането, и заради прекомерно раздутия брой на подпомагани животни по схемите за обвързано подпомагане на месодайно говедовъдство, което води до намаляване на единичните плащания, предвиждаме свиване на поголовието до средно 70 000 животни в следващите 5 години“, гласи прогнозата на CAPA.
 
Общото количество продукция се очаква да намалее с близо 1 900 тона през същия период. Спадът ще е по-драстичен при произведеното телешко месо – с 28% до 6 000 тона през 2022 г.  Общото производство на говеждо месо ще се увеличава с бавни темпове до 2019 г., след което ще отбележи слабо намаление и в края на периода се очаква да бъде 9 560 тона.
 
 
Източник: Центъра за икономически анализи в селското стопанство (CAPA)
 
Годишните колебания в прогнозните количества на продукцията произтичат от оценките за равнището на производство в стопанствата, докато добивът на говеждо месо в кланиците се очаква да е сравнително стабилен. Количеството на продукцията, реализирана извън търговската мрежа - директно от стопанствата на потребителите, ще намалява, но нейният относителен дял в общото потребление в страната ще се запази сравнително висок – 38%.
 
През следващите пет години се прогнозира цените на едро да се понижават постепенно, поради очакванията за намаление на изкупните цени на животните. Цената на тон кланично тегло говеждо и телешко месо през 2018 г. ще се покачи до 4477 лв., като очакванията са това да покачи цената на дребно до 12.50 лв./кг.
 
 
Ограниченият обем на предлагането спрямо потребностите на вътрешния пазар задържа цените на дребно високи в средносрочен период - около 12.74 лв./кг, което е с 11% над нивото от 2016 г. Според анализа, вътрешното потребление се очаква да намалее до 23 500 тона през 2022 г. спрямо 27 200 тона през 2016 г.
 
Прогнозата се основава на намаляващото населението в страната, както и на оценките за съкращаване на общото производство и повишение цените на дребно на телешкото месо, които традиционно са по-високи в сравнение с тези на останалите видове месо. 
 
Бавният темп на растеж на доходите ще задържа сравнително ниско нивото на консумация на човек от населението – около 2 кг в сравнение с 10.8 кг средно за страните от ЕС.
 
Недостигът на говеждо и телешко месо за задоволяване нуждите на вътрешния пазар ще се компенсира от внос. Според данните на НСИ вносът на говеждо и телешко месо се е повишил през 2016 г. с 2 900 тона. Основен доставчик на вътрешния ни пазар е Полша – 3 900 тона, следвана от Испания – 3 100 тона. Над 90% от вноса представлява замразено месо. 
 
Румъния продължава да е основен доставчик на прясно и охладено телешко и говеждо месо, като количеството на импорта възлиза на 1 450 тона. Във връзка с прогнозирания спад на консумацията на телешко месо в страната се очаква леко свиване на вноса до 11 400 тона през 2022 г.
 
Импортът на говеждо месо ще продължи да превишава значително експорта, поради намаленото производство в страната. През следващите пет години количеството на износа от България ще се запази относително стабилно – около 3 400 тона, прогнозират още експертите на CAPA.