Все повече земевладелци и арендатори на общински земеделски земи виждат огромен шанс в това да спечелят лесни пари, почиствайки самозалесили се пасища и ниви, което обаче води до унищожаването на тези гори по един безотчетен и много често незаконен начин. Това заявява пред БНР експертът по горски политики Александър Дунчев.

Производителите на трюфели негодуват срещу първия си закон

По думите му чрез сега действащото законодателство държавата стимулира изсичането на самозалесилите се гори, а контролът е сериозно отслабен, така че всеки непотърсил и необработвал с години земите си, може да изсече появилата се в тях гора без знанието на горските служби и дори да получи евросредства за пасище примерно.

Процедурите през последните години са отхлабени, а държавата, абдикираща от тяхното прилагане, прехвърля топката на общините, предупреждава  Дунчев и обяснява:

„Много често даже собствениците на земеделски земи изобщо не отиват да питат кмета или държавата и почистват, както те си знаят, на своя глава, незаконно. Имаме случаи, в които след проверки на горските инспектори съдът казва – вие нямате право да контролирате тези територии. Тази сеч може и да е незаконна, но вие няма как да я спрете.“

Лесовъдите отчитат, че милиони декари самозалесила се гора са незащитени чрез този законов казус. Изоставени, защото не са подходящи за обработване, през последните 30 години самозалесилите се земеделски земи са начинът, по който се увеличава площта на българската гора. Политиката за поетапната промяна на статута им като горски територии, за да могат да се управляват спрямо Закона за горите, сякаш стигна задънена улица.“През последните години по ред причини – законодателни, противоречива съдебна практика, натиск на еврофондовете, политически натиск по места – тази политика започна да се пропуква”, обяснява експертът и алармира:

Ако залесената площ в държавата ни е близо 40 милиона декара, тези гори са една десета от тях - 3 милиона декара. Половината от тях всеки момент могат да бъдат изсечени. 

Дунчев споделя, че експертите спорят дали да се отинвентаризират тези гори, тъй като „държавата така и така е вдигнала ръце от тях“, но дотогава“ предприемчиви бизнесмени виждат златна мина в тези земи, защото Европа пари за гори не дава, но дава за почистване на пасища.”

Държавата прави запитване до собствениците дали искат тези земи да се прекатегоризират като горски територии или искат да си ги ползват като земеделски земи, за което се поставя условие за тяхното почистване в тригодишен срок.

„В момента тези самозалесявания на изоставени земеделски земи са всъщност лекуване на раните на природата, която си възстановява горската площ. Трябва да намерим баланса коя земеделска територия си заслужава да бъде запазена като такава и коя – да я оставим да стане гора”, категоричен е Александър Дунчев. 

С цел да се провокира по широк дебат по темата Агенцията по горите събира на среща професионалната горска общност, за да търси решенията преди изсичането на горите, става ясно още от думите на експерта.