На животновъдите, които се отказват от получаване на субсидия и няма да участват по интервенцията от Стратегическия план, да им бъде предоставен пасищен ресурс, при натовареност, която е различна от 25 декара на главата добитък. Това е възможното решение на проблема с липсата на паша в Национален парк „Рила“. 

„Екологичната оценка, която въвежда тази натовареност на пасищата има отношение единствено към прилагането на интервенцията от Стратегическия план. И не следва да има отношение към дейността на стопаните, които не получават субсидия“, коментира за Агри. БГ адвокат Емилия Тончева, като се позовава на писмо на МОСВ от края на юни тази година.  

От директора на Национален парк „Рила“ зависи да се използва възможността в оставащите два месеца стадата все пак да се качат в планината, става ясно от думите и. За това призовават и стопаните, чийто животни са обречени на гладна смърт в момента. 

Клането на животни в "Дивата ферма" продължава, а стопаните ѝ Бети и Ники са в изключително затруднено положение тъй като сушата при тях е много голяма, тревата е изгоряла още в началото на юли. Към това трябва да се добави и безводието. Голяма част от добитъка, който традиционно пашува в Рила, тази година не е допуснат до планината. 

В същото време много трудно се намират биофуражи, чиято цена е доста висока. 

В момента в „Дивата ферма“ се колят много малки теленца, който са на възраст един – два месеца. Липсата на фураж за техните майки е причина тези млади животни да бъдат заклани без време. 

Такава е в момента картината в най-голямата животновъдна биоферма в Европа, чиято стопанка Благовеста Василиева по ирония на съдбата тази седмица е определена за финалист в категорията за най-добър органичен фермер - жена на Стария континент. 

„Този проблем ще продължи във времето, защото, ако се запази ситуацията, в която се намират стопаните и стадото им - животните ще отслабнат значително. Те няма да са готови да посрещат зимата. И тогава ще има още загуби, защото не са натрупали телесна маса, която да им служи в студените месеци“, каза още адвокат Тончева. 

Натовареността на пасищата от 25 дка на глава добитък е определена със становището по екологичната оценка №54 от 2023 г. на министъра на околното среда и водите. Тя касае интервенцията от Стратегическия план за развитие на земеделието и развитие на селските райони за програмния период 2023 – 2027 година. 

Има две съществени нововъведения - първото е това, че се въвежда изискване за натовареност на пасищата с норма 25 дка на глава добитък в трите национални парка. И второ - въвежда се недопустим слой, който включва различни местообитания, които са различни от тези които са предмет на опазване в националните паркове. Те са разпръснати на територията на страната, но обхващат и пасища. С тези две мерки, които са заложени в екологичната оценка, на практика се ограничава възможността на животновъдите да ползват пасищния ресурс. 

„Природозащитните неправителствени организации и някой от техните водещи лидери повтарят, че едва 3% от пасищата на територията на страната са в трите национални парка. Тази цифра е вярна, но въпросът е, какви пасища има налични в момента на територията на страната. И аз мога да отговоря - всъщност на практика няма подходящи свободни пасища“, категорична е адвокат Тончева. 

Земите от общинския поземлен фонд са отдадени на търгове и това не може да се промени. Пасищата от горския фонд също не могат да бъдат използвани, тъй като там има проблем - някой млади гори, се водят пасища, други, обаче, се водят гори, но на практика представляват пасища. Това е друг много сериозен проблем, с който до момента никой досега не се е захващал да го разрешава. Освен това в зоните Натура, където попадат държавни, общински и частни имоти, действат ограниченията за недопустимия слой, разяснява експертът по екологично право. 

„Ние сме се обърнали няколко пъти към Министерство на земеделието, Министерство на околната среда и водите и към управлението на национален парк Рила. МОСВ държи на това, че приоритет на опазване в националните паркова е биологичното разнообразие и съответно опазването на околната среда е с по-значима стойност пред земеделските дейности“, поясни бившият зам.-министър на околната среда и водите. 

Като юрист и еколог, Емилия Тончева смята, че не може да възрази на тази теза, но твърди, че това не може да бъде аргумент, който да служи като основание за административен терор.

„Това, което се случва с годишните планове за паша е административен терор над животновъдите. Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието не могат да намерят решение на този проблем и само го задълбочават“, смята тя. 

Европейската практика
В страните, които разполагат с високопланински пасища, в Алпите например, се счита, че този ресурс трябва да се ползва съвместно за опазване на околната среда и за развитие на животновъдството. Има държави, в които извеждането на животните на паша се е превърнало в празник. В церемония, която отбелязва началото на летните горещини и необходимостта от това животните да се качат високо в планината, където се намира свежата трева. Това е ритуал, който привлича не само местните жители, но и гости на тези региони. 

 

„Не мога да разбира защо българската действително се различава толкова. Струва ми се , че става въпрос за дългосрочно неглижиране на проблема“, смята Тончева и напомня, че пасищният ресурс, който се намира в националните паркове не е на МОСВ или природозащитните организации - той е национален.