В момента тече усилено сеитбата на есенниците, на места е във втората половина, има и фермери, които приключват. В същото време в различните райони заради локалните дъждове има поникнали житни култури, в други райони тепърва се показват. 

Четете още: Европа коригира в посока надолу прогнозата за добивите от 3 култури


„Картината в страната е много пъстра. Промяната в климата към по-топъл и засушлив даде възможност за намножаване на неприятелите още през есента. Сериозна напаст през последните години са предимно житните мухи, като техният начин на живот е свързан с развитието на пшеницата“, коментира за Агри.БГ Димитър Витковски, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на професионалните агрономи в България.

Обикновено цикълът на развитие на житната муха е свързан с поникването на пшеницата. Тогава възрастните насекоми излизат на повърхността и чакат момента, в който пшеницата ще направи втори, трети и същински лист и възел на братене. Тогава започва снасянето на мухата и нападението върху житните култури. 

Този неприятел се развива от много години у нас, предимно в южната част на страната, докато в Северна България ниските температури през есента спираха масовото ѝ развитие. Но с промяната на климата популацията се увеличи драстично и житната муха започна да нанася икономическа вреда и в тази част на страната, става ясно от думите му. 

Есенна сеитба: С 26.3% по-малко пшеница е заложена досега

 

Мухата снася по повърхността на пшеницата, ларвите се вгризват в централното стъбло и хранейки се прекъсват най-силно развития център на растението. Това води до съществено намаляване на добива. Независимо от всичко, растението не загива, а започва да реагира с образуване на допълнителни братя, за да компенсира липсата на централно стъбло. Но все пак тези братя не са най-продуктивните от цялото растение.

„Мухата има и други гостоприемници освен житните култури – това са диворастящите треви, които са масово около нас. Те са източник на много вирусни заболявания и последните години се наблюдава масово заразяване с вируса на жълтото вджуджаване, който мухите пренасят към културните растения. И щетите вече стават в пъти по-големи от това, че е изядено централното стъбло“, доуточнява агроном Витковски. 

Според него стопаните вече са добре запознати с тази част от действието на мухата, затова първото и основно нещо, което се предприема е малко по-късна сеитба. С понижаване на външните температури, активността на мухите намалява.

В момента температурите сутрин са от порядъка на 3 - 4 градуса, а на места падат и под нулата, а през деня са в рамките на 16 -18 градуса, което прави житните мухи неактивни, посочва агрономическата наука. 

При това положение нещата са много комплексни. Трябва да се познава в какво състояние е посевът, образуван ли е възел на братене или е навлязъл във фаза на братене. Тогава има опасност от нападение на мухата. Другият важен фактор е да се следят температурите в региона. Една муха след като излезе от какавидата 4-5 дни има нужда от 25 градуса температура, за да стане полово зряла. Може да лети, но ако ги няма тези температури, тя не може да снася яйца. 

„Ако имаме посев, навлязъл в зона на братене и са налични високи температури, което предполага, че неприятелят ще бъде активен – трябва да бъде извършено третиране“, съветва Витковски. 

Моментът е много специфичен, необходимо е наблюдение, за да се установи началото на яйцеснасянето, тъй като няма продукти, които действат директно върху яйцата на мухата. Освен това има ограничение на препаратите, които може да се ползват от фермерите. 
 
При сегашната ситуация в страната обаче, особено в Северна България – третирането срещу житна муха не е необходимо, понеже температурите са под минимума за активно действие на насекомото.

Очаква се следващата седмица в страната отново да влезе студен фронт, който да свали температурите и едно третиране срещу този неприятел няма да донесе необходимата полза“, категоричен е Витковски.