Ниските температури, които през последната седмица сковаха страната, вече унищожиха част от плодната реколта от кайсии, оплакаха се овощари. Дали и лозите са пострадали от мразовете, за Агри.БГ коментира доц. Илиян Симеонов от отдел “Сорт и сортоподдържане” от Института по лозарство и винарство в Плевен. 


“В последната една седмица бяха регистрирани много ниски температури. За района на Плевен най-ниската минимална температура беше около - 15 градуса. Това е  критичната граница за лозата, която тя понася без да има някакви значими повреди. В други райони, особено в ниски котловини, ако има лози, може би ще има някакви поражения. Какви са и в каква степен са, ще стане ясно само ако се направят анализи за установяване на тези повреди. Понякога и температура от - 16 -18 градуса не означава, че ще има някакви сериозни повреди.

Има още много фактори, които влияят. На първо място, това е сортът, който е засаден. Отделните сортове в зависимост от тяхната екологогеографска принадлежност, в зависимост от самия генетичен профил на сорта имат и различна възприемчивост на ниски температури. По-голяма част от стандартните сортове, които се отглеждат в България, не са устойчиви на ниски температури”, каза доц. Симеонов. 


По думите му самите сортове също се отличават помежду си, като най-чувствителни са десертните сортове грозде. 

“Те са най-чувствителни на този стресов фактор, докато винените имат една по-добра устойчивост”, допълни специалистът. 
Той коментира, че не само стойността на температурата е от значение, но и нейната продължителност. Ако ниските температури са няколко часа, повредите могат да бъдат по-големи. 


“Много зависи и от състоянието на лозовото насаждение. Ако е в едно добро агротехническо състояние, това повишава устойчивостта на самите лози по презумпцията на по-добро развитие на лозите, по-добър растеж, това води до по-висока студоустойчивост” каза още доц. Илиян Симеонов. 

Резитба на лозата - какво трябва да знаем?

Отделните органи на лозата същи имат различна устойчивост на мраз. Най-чувствителни са главните пъпки, които издържат до - 15-16 градуса. Заместващите пъпки издържат до - 17-18 градуса, а спящите, които се намират по многогодишните части, са с най-висока студоустойчивост. Самите многогодишни части - кордони, стебла, устояват на студ до - 22-23 градуса. 

Според съветите на специалиста от ИЛВ стопаните не трябва да чакат самите растения да покажат дали има повреди напролет, а след като преминат мразовете да вземат средна проба от сортовете и да бъдат направени изследвания какъв процент главни и заместващи пъпки са загинали. 


“Ако повредите са в по-големи граници, може да се направи едно по-завишено натоварване на лозите”, каза още доц. Симеонов. 

По думите му лозарите допускат няколко основни грешки, които понижават студоустойчивостта на лозите - правят късни поливки, които удължават вегетацията и пръчките не могат да узреят и издържат на студ, натоварват прекалено много лозите с плод или пък торят прекалено много, което също повлияват на развитието на растенията и устойчивостта им на мраз.