Проф. д-р Владислав Попов е един от основателите на биологичното земеделие в България. Притежава практически опит в над 24 държави, натрупан от научни проекти, обучение, разпространение и консултиране в областите биоземеделие, агроекология и опазване на околната среда. Преподава в Пловдивския аграрен университет.

Пред Агри.БГ проф. Попов сподели методологията, по която чрез конкретни стъпки и мерки можем да стигнем до устойчиво и добре развито биоземеделие у нас.

Производител: Биоземеделието е алтернативата за бъдещето

Проф. Попов, кои са основите на конкурентоспособното биоземеделие и положени ли са те вече и у нас?

Да, върви се в правилната посока, но има още много какво да се направи. Според мен бъдещето на биологичното земеделие има две направления: да се изчисти нормативната база и земеделските производители да се образоват по нея, защото много от тях не следят промените, а и те не винаги са разбираемо разписани. Следва да продължи и подпомагането по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), защото тя спомага най-много за смекчаване на климатичните промени и опазване на биоразнообразието и околната среда като цяло.

Какви законодателни промени трябва да се направят?

Най-важното за бъдещето на биоземеделието е да се подобри нормативната база – Наредба 5 от 2018 г. да се довърши, така че да бъде по-разбираема за биологичните земеделски производители.

Още през 2019 г. на конференция за биопроизводството на селскостопанската изложба АГРА изказахме мнение, че рестрикциите към биооператорите по отношение на откриване на забранени вещества и налаганите санкции са неоправдано високи. Наистина трябва да има по-строг контрол върху биопроизводителите, но трябва да има и друга, по-обективна Система за оценка на замърсяването, за да не понасят негативни последствия малките и средните честни производители. 

Нека да почерпим от чуждия опит. Преди две години на АГРА дойдоха съветници от Германия и споделиха мнение, че не може с лека ръка да се наказват минимални количества пестициди в биоплощите и биопродуктите. Те могат да са предизвикани от продукти за растителна защита, използвани в предишни третирания, или да са унаследени в почвата. Затова не бива да бъдат обявявани за противоречащи на Европейските регламенти, а да се извършва индивидуално разследване от контролиращите лица за техния произход. С новите промени в Наредбата от 2019 г. много от тези несъответствия са отстранени, но дали това ще доведе до по-ефективен контрол предстои да се види.

Освен това трябва да се засили контролът върху сертифициращите фирми, да се извърши одит на акредитираните да извършват тази дейност. Не само производителите, а и лицата, осъществяващи контрол, трябва да бъдат обучени и да работят по ясно разписани условия кое е допустимо и кое не.

Биорегистър: Едва 40% от производителите са въведени

Какво трябва да се направи, за да се повишат знанията и уменията на производителите в сектора, за да могат да отговарят на изискванията?

Адекватна мярка е да се засили ролята на браншовите организации и на консултантските служби, които са оторизирани за това, включително Националната служба за съвети в земеделието. Стопаните трябва да са подготвени да отговарят на едни зададени стандарти.

Новият биорегистър е стъпка в правилната посока. Трябваше отдавна да са го осъздали. Важното е да се направи много добра връзка между органа, който ще поддържа този регистър и сертифициращите лица. Трябва към всеки биооператор да присъства прилежен PDF файл на сертификата му.

Много е важно консултантското обслужване при създаването на нови насъждения, така че да се гарантира производителността, конкурентоспособността и законовото спазване при отглеждането им.

В много от случаите тези насаждения се правят само, за да се декларират за субсидиране, но тяхната ефективност и производителност е поставена под въпрос. Голяма част от биохраните се внасят от чужбина, а е хубаво да се произвеждат на територията на нашата страна.

„Приказка“ без край: Липса на пазар мъчи биостопаните

Как може да се насърчи родното биопроизводство?

Чрез приоритетно формулиране на подпомагането по различните мерки.

Важно е сегашната мярка 11 да продължи и за в бъдеще – има такава нагласа в министерството. Важният момент сега е да се осигури достатъчно финансиране по мярката, за да може занапред и тези, които не са се включили, но искат да се занимават с биоземеделие, да го направят.

Сега биофермерите са около 6000. Важното е бройката да се увеличи и повече производители да се ориентират към биоземеделие.

Подмярка 4.1 за модернизиране и подмярка 4.2 за преработващите предпиятия да продължат с тенденцията да се получават бонус точки от кандидатите, които искат да правят биопроизводство или да преработват биопродукция.

Програмата за младите фермери също е важна. В проектите по подмярка 6.1 през 2019 г. има значително увеличение не само на биологично растениевъдство, но и на биологично животновъдство.

Млад фермер: Вместо със стопанството, се занимаваме с документация

Може ли да има противопоставяне между биологично и конвенционално земеделие?

Не, не трябва да има ограничения по отношение на конкурентоспособността. По последни данни от есента около 80% от използваната земеделска площ е за зърнени и маслодайни култури. Не бива да ги ограничаваме, а да създадем стимули. За хората с големи площи трябва да се намери начин да увеличават биодяла в производството си. 

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Какво ни казахте: Повечето фермери не одобряват мерките за биосигурност

Къде са резултатите от проверките в биопроизводството?

Подмярка 4.3 за напояване – старт в края на март