Очаквам 2025 г. да е по-добра от миналата в сферата на напояването, тъй като вече има завършени обекти из страната и са възстановени съществуващи напоителни площи. През последните две години се наблюдават инвестиционни мерки, предприети от държавата във връзка с възстановяването на съоръженията, които се стопанисват от „Напоителни системи“.
Такива са очакванията за предстоящия поливен сезон на Руси Николов, председател на Управителния съвет на Националния съюз на водоползвателите.
Според него интересът към поливните площи се дължи частично на мярката, според която държавата възстановява на земеделците 80% от разходите за услугата вода за напояване, които те плащат към „Напоителни системи“. „Земеделските производители придобиха кураж, че ще могат да запазят или увеличат поливните площи въпреки увеличаващите се цени на всичко и тяхното затруднено финансово положение. Така че отново тенденцията е положителна. Миналата година площите са се увеличили. Това може да се дължи и на изсветляване от страна на тези, които не са декларирали колко точно поливат, и други, които са решили, че най-накрая ще декларират какво консумират реално“, смята експертът.
От думите на Николов става ясно, че стопаните, които работят в региони без напояване, имат желание за изграждане на нови съоръжения, но много често там съществува стара инфраструктура, която не е в състояние за ползване. Той е убеден, че е най-добре държавата да се концентрира върху възстановяване на изградените вече поливни площи.
Това определено е правилната политика, смята председателят на водоползвателните дружества. „Напояването като цяло е въпрос на държавна политика. Необходимо е да има надпартийна стратегия, която да се изпълнява последователно, и политиките по възстановяване на напояването да не се влияят от промяната на политическите субекти, които управляват държавата. Трябва да се разпишат краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели и всичките необходими средства за осъществяването на тези намерения да бъдат предвидени в националния бюджет. Важно е всяка следваща година да се знае колко средства ще бъдат налични за възстановяване на вече изградените поливни площи“, казва още Руси Николов.
Намерението е през следващите години да се възстановят около 2.5 млн. декара от вече съществуващите поливни площи, които се стопанисват от държавното дружество „Напоителни системи“ и следващите десетина години да се стигне до пълния обхват на тези съоръжения – около 7.5 млн. дка.
Ориентировъчна сума е около 200-300 млн. лева на година, които трябва да се осигурят от държавния бюджет. Отделно са възможностите за финансиране на европейските фондове по Стратегическия план.
„За съжаление, съоръженията в Добруджа са разрушени, но подземни води там са открити още когато са правени проучванията за нефт в региона. Те са били използвани от бившите ТКЗС и АПК за напояване. Тези съоръжения съществуват, но имат нужда от рехабилитация“, казва Николов. Другото решение според него е да се реализира грандиозният проект, който предвижда да се докара вода от Дунав през станцията в силистренското село Малък Преславец до нивите в Добричко и Шуменско. Но това е твърде оптимистично.
„Необходимо е да се съсредоточим върху повърхностните води и системите, които доставят водата до вътрешността на страната от повърхностни източници – реки, изкуствени и естествени водоеми. Използването на подземните води крие риск за природата. През един сондаж могат да навлизат замърсители от повърхността, които много бързо стигат до водата, така че трябва да се внимава. Освен това един сондаж не може да осигури толкова големи площи, колкото една река“, коментира още той.
Подземните източници не са панацея за по-мащабно земеделие, а само локално решение за по-малки ниви и градини от порядъка на няколко стотин декара.
2 КОМЕНТАРА
07.02.2025
05.02.2025