Стопаните на животновъдни ферми в Габровско, които бяха засегнати от Ку-треска по-рано този месец, вече се възстановяват от срещата с инфекцията. 

Ку-треска в Етрополе: Има ли заразени животни?

Една от благоприятните особености на това бактериално заболяване е, че както при хората, така и при животните то успешно се лекува с антибиотици. Ку-треската е известна още като Кланична треска, Куинсландска треска и Балкански грип.

В случая с огнищата в Габровско е интересно, че информацията за заболяването беше съобщена от Националния оперативен щаб (НОЩ) срещу коронавируса COVID-19, а не от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). 

На сайта на Агенцията по храните Ку-треската отсъства от списъка на значимите инфекциозни болести, каквито са например Африканската чума по свинете (АЧС), птичият грип, чумата по дребните преживни животни и други, за които системно се публикува информация.

Защо това е така и какво трябва да знаят фермерите за Ку-треската - с тези въпроси Агри.БГ се обърна към БАБХ.

Ето какво разказа д-р Георги Чобанов от БАБХ за читателите на Агри.БГ:

Важно е да се отбележи, че Ку-треската е част от списъка на приоритетните болести по животните - зооноза, срещу които БАБХ провежда мерки за профилактика, надзор, контрол и ликвидирането им. 

Списъкът на приоритетните болести, включени в програмата, са определени чрез извършена оценка на тяхната значимост, съгласно документ на Европейската комисия (ЕК) за степенуване значимостта на заразните болести – 84 общ брой точки на оценка на заболяването, в сравнение с болестта Африканска чума по свинете, която набира 111 точки (DS 13/18-Priorities for disease control – Strategic objectives and performance indicators). 

Въз основа на оценката и критериите болестта Ку-треска е категоризирана в категория E, за които е необходим единствено надзор в рамките на Съюза.

БАБХ, респективно България изпълнява програма за надзор и контрол на болестта Ку-треска. Тя включва сондажно лабораторно изследване за наличие на антитела срещу Coxiella burnetii (причинителят на болестта Ку треска) на кръвни проби от ЕПЖ (едри преживни животни) и ДПЖ (дребни преживни животни) от ендемични за заболяването райони на страната и новооткрити такива. 

Прави се серологично изследване на преживни животни при констатиране на случаи на заболяването при хора, ежегодно двукратно серологично изследване на всички мъжки разплодни бици, отглеждани в регионалните дирекции по селекция и репродукция към ИАСРЖ, както и лабораторно изследване на кръвни проби от животни, произхождащи от стада, в които се констатира повишен процент аборти, когато етиологичното участие на Coxiella burnetii e установено чрез PCR тест.

Проби от едри преживни животни и от дребни преживни животни се взимат от регистрирани ветеринарни лекари или от официалните ветеринарни лекари.

Програма за надзор и контрол на болестта Ку-треска в България се изпълнява от 2016 г., като статистиката за процента на разпространение на болестта през последните години показва спад на положителните случаи:

В рамките на профилактиката на заболяването може да се приложи ваксиниране с налични на пазара регистрирани ваксини. Ваксинацията на животни не е част от Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните, включително зоонозите за периода 2019 – 2021 г. и не се предвижда финансирането й от бюджета.

ИЗПРАТЕТЕ НИ ВАША НОВИНА