През тази година реколтата от царевица бе компрометирана, както и семепроизводните посеви, тъй като царевицата, въпреки че е тропическа култура, е чувствителна на екстремно високи температури в продължителен период от време. А тази година в България се случи именно това.

За бъдеще или трябва да се търси алтернативна фуражна култура, или да се залага на поливни условия”, коментира за Агри.БГ доц. Наталия Петровска, директор на Института по царевицата в Кнежа. 

По думите й алтернатива на царевицата могат да представляват други, по-сухоустойчиви култури, като соргото или растения, които биха могли да понесат тези високи екстремни температури за продължителен период, придружени с абсолютна суша.

“В Северозападна България нямаше 3 месеца валежи, което е фатално. Трябва да бъде направен изключително подробен и точен анализ на климатичните промени, защото те са непредсказуеми, хаотични - редуват се периоди на силни наводнения с големи суши. В института направихме статистика за сумата на годишните валежи и тя показва, че валежите годишно като количество се запазват, но са изключително неравномерно разпределени и вече дори не е възможно да се полее в критичните периоди за царевицата”, коментира още доц. Петровска.

 

Старите технологии за производство на царевица изискваха насажденията да се поливат именно в тези най-важни периоди за културата - по време на цъфтеж, на опрашване, на изсветляване.

Вече и това не е препоръчително, защото имаме земеделски производители, които са поливали, но това не е достатъчно. Така че може би трябва да се намери формула за капково напояване, непрекъснато. Водата вече е много скъпа и тези поливки вече не са рентабилни”, каза още директорът на Института по царевицата. 

Другият вариант е да се ориентираме към сухоустойчиви и стрестолерантни сортове от по-ранната група, за да бъдат избегнати тези високи екстремни температури, да изтеглим съответно по-рано сеитбата, естествено, ако има влагозапаси от зимата, но и това е под въпрос”, каза доц. Петровска. 


В Института по царевицата произвеждат семена за голяма част от хибридите, утвърдени от института, като засега не се отбелязва отлив в търсенето на културата като цяло, но определено фермерите се насочват към по-ранните хибриди. 

Има отлив от търсенето на късните групи хибриди. Земеделските стопани предпочитат група 300 и 400 - ранни и средно ранни хибриди, за да могат да приберат много по-рано реколтата преди екстремно високите температури, а ние сме изключително силни в хибридите късна група.

В тази посока се работеше до 2000 г., когато бяха достъпни енергоизточниците, можеше да се суши. Ние имаме много богато портфолио късна селекция, сега се принудихме да ги предлагаме единствено за силаж”, анализира доц. Наталия Петровска.