Първият възможен срок, в който може да се извършва торене с азотосъдържащи култури за годината е 5 февруари. Той се отнася за зимните култури със слята повърхност – пшеница, ечемик, рапица и евентуално ръж и третикале и важи за цялата страна. 

Преди торене: Фермерите да проверят дали попадат в новия списък на нитратно-уязвимите зони

 

Това стана ясно от думите на Димитър Витковски, който е председател на Управителния съвет на Националната асоциация на професионалните агрономи в България. Торенето в нитратно-уязвимите зони е забранено от 1 ноември до 5 февруари. 

„Забраната се налага с цел да не бъдат замърсени водите с нитрати, които са доста опасни като замърсители“, уточни експертът. 

Азотните торове като химична формула са доста различни. Има такива, които са с амидна форма, които са на практика неразтворими. „Те не са подвижни в почвата и за тях е необходим доста дълъг период от време, за да могат азотфиксиращите бактерии в почвата да бъдат разложени и да достигнат до усвоими форми за растенията“, разясни Витковски.

Другата форма са нитратните торове. Тук най-известна е амониевата селитра, която е в бързодействащи форми, готови за усвояване от растенията. Тази специфика на самите торове, определя времето, в което трябва да бъдат приложени. 

Най-известния тор е карбамида и неговите форми са в различни съотношения, тъй като има амидна и нитратна форма. В нашите условия през този период от годината на полето се ползват този тип торове. Дали ще бъде обикновен карбамид или инхибиран, това е въпрос на избор от самия фермер, тъй като има разлики в цените на различните продукти и производители.

„В момента няма подходящи условия, при които фермерът да приложи азотен тор на полето -  достатъчно влага, малка снежна покривка и наличие на валежи през следващите часове, които да разтворят гранулата. Повърхността на почвата е суха, а тези торове, за да бъдат наистина ефективни, трябва да бъдат разтворени от влагата в почвата и да проникнат в земята“, коментира още Димитър Витковски. 

Той предупреждава, че под въздействие на слънчевата светлина в много случаи торовете биват разлагани и от тях се отделя амоняк. Особено често се случва когато слънчевото греене е съпътствано с относително високи температури, както се случва напоследък – около 15 градуса и нагоре. В този случай процесът на отделяне на амоняка се засилва и загубите са значителни. 

Димитър Витковски: Температурите сега са относително ниски, повърхността на земята през последната седмица също е студена. Това означава, че растенията са или в абсолютен покой или са в някаква минимална вегетация, при която нямат нужда от по-голямо количество азот. Самият външен вид на посевите също е добър, няма характерните признаци, че липсва хранене с азот. Изглеждат прекрасно, не гладуват, така че фермерите могат спокойно да изчакат малко по-благоприятна прогноза за това торене. 

Следващият срок за торене е 25 февруари, като след него може да се торят останалите площи – тези, които ще бъдат подготвени за засяване на пролетните култури. „Тяхната вегетация започва много по-късно, така че ще има време микробиологичната дейност да се справи с преобразуването на торовете“, уточни Витковски.