Засилване на ролята на фамилните ферми като възможност за преодоляване на последиците от COVID-19 в сектор земеделие  трябва да е българският подход при програмирането на Общата селскостопанска политика. Това заяви пред Марица председателят на  Българска асоциация за кръгова икономика и биотехнологии (БАКИБ) Андрея Щерев
 
Фермер: Двойният аршин е проблем за зеленчукопроизводство

Според Щерев приоритетите ни трябва да са създаване на кръгови работни места, цифрови умения на заетите в сектор селско стопанство и хранително-вкусова промишленост и достъп до иновации.Той е категоричен, че повишаването на доходите на земеделските производители трябва да продължи. 

“Земеделието изостава в заплащането на труда в сравнение с останалите икономически сектори, а задържане на увеличаването на доходите в малките фамилни ферми е и основната причина за тяхното съкращение”, категоричен е експертът.

През последните 10 години в българското земеделие около 40 % от брутния доход се пада на субсидиите, което значително повиши зависимостта от тях, обръща внимание Щерев.

По думите му това не е устойчива тенденция, особено във време на несигурност и климатични предизвикателства, когато се налага отделяне на повече усилия и капитали за повишаване на производителността в стопанствата. А това повишаване е възможно по няколко начина:

Иновации

Според експерта прецизните технологии са един от инструментите за по-ефективното използване на ресурсите в кръговата икономика.

Пълно оползотворяване на ресурсите

Нови бизнес модели на селското и горското стопанство могат да бъдат създадени чрез повторната употреба на различни ресурси.
В тази връзка икономистът подчертава, че обещаваща е перспективата за използване на остатъци от първоначални дейности по прибиране на реколтата и съпътстващите продукти от преработката като суровини в други стопански дейности. Така кръговата икономика дава реална възможност да разработва и ефективно да управлява алтернативни процеси и продукти, които да получат достъп до нови пазари.

В центъра на кръговата икономика обаче трябва да се постави биоикономиката. Тя позволява ефективно използване на възобновяемите ресурси във формата на селскостопански, горски и съпътстващи продукти", категоричен е Андрея Щерев.

Късите вериги

Въвеждането и поддържането на къси вериги за доставки и производството на добра местна храна е огромен шанс за българското земеделие да се справи добре с кризата и да генерира устойчиви доходи за фермерите.

Именно фамилните стопанства са основните връзки в тези вериги за доставки, припомня Щерев.

Според него човешкият труд трябва да се разглежда като ресурс, а не като цена. Неговото мнение е, че възникващият кръгов пазар на труда и зелените работни места се оказват решение за справяне с кризата. Той определя три категории кръгови работни места: дейности, свързани с възобновяеми енергийни източници, отпадъци и ремонт и управление на ресурси. За целта е необходимо достъпно кръгово обучение и образование, за да се "преквалифицира“ работната сила.

“Понастоящем защитата на работниците е неадекватна - и не само в рамките на рисковите икономики, обработващи боклуците или строителните площадки. Става въпрос и за пълната липса на последователни доходи и защити, присъщи на икономиките с пазар на труда, характеризиращ се с преобладаване на краткосрочни договори, каквото е земеделието”, заявява още Щерев.