Често срещан проблем при овощарите е, че не търсят специалисти за съвети и поради тази причина пропадат десетки декари градини. Това обяви пред „Телеграф“ заместник-директорът на Института по земеделие в Кюстендил доц. д-р Димитър Сотиров.

Курсове за фермери за работа с продукти за растителна защита

Наблюденията му са, че сортовете, внесени от Сърбия и Гърция, които не са изпитани, често не виреят добре и измръзват. Отдава това на некомпетентността на стопаните.

„Това са хора, които просто не търсят специалисти. Взимат материал, сортове, които не са изпитани. Внасят ги от Гърция, Сърбия и от други страни. Засаждат ги в Кюстендилско, където те не виреят. Те не са адаптивни към нашия регион, където зимата е студена и характерното е, че има късни пролетни мразове. Едва след като дърветата не искат да плододават или измръзват, тогава се обръщат към нас“, споделя доц. Сотиров.

От Института по земеделие съветват овощарите: “Преди да направят градина да ни търсят, да им кажем дали мястото е подходящо, кой вид да изберат, защото са много важни теренните и почвените условия. Те могат да искат да посадят череша, но почвата да не е подходяща, да става за слива, за ябълка.” По думите на доц. Сотиров често се пренебрегва мнението на специалистите.  Според него такива провалени градини вече има в Кюстендилска област, но техният брой в Северна България е в пъти повече.  

Относно застудяването през изминалата седмица експертът коментира, че няма опасност от измръзване за дърветата.

„Дори и през изминалата топла седмица температурите през нощта бяха отрицателни, което ги поддържа все още в принудителен покой. Категорично го казвам, така че овощарите трябва да са спокойни. Студът е много полезен за овошките. В момента те се намират в дълбокия покой и могат да издържат. Ябълката до минус 30 градуса дори, черешата до минус 24 градуса, сливата и вишната до минус 28 градуса. Така че студът не е опасен“, поясни доц. Сотиров, като припомни, че най-важното мероприятие в овощната градина сега е довършването на резитбите и прави уточнение:

 “При най-чувствителните на студ – прасковите, трябва да се изчакат опасните дни с много ниски температури. Така, ако има поражения по цветните пъпки, с резитбата ще може да се регулира плододаването, тоест да се оставят малко повече плодни клонки“

По отношение на отглеждани овошки, Кюстендил се запазва като черешовата градина в България, категоричен е зам.-директорът на Института. Според него е похвален ефактът, че напоследък все повече кюстендилци създават сливови и ябълкови градини. 

Това се дължи на липсата на работна ръка, защото при прибиране на черешата се търсят много работници. Плодовете са по-дребни и се прибират по-трудно. Миналата година имаше доста проблеми в тази насока. Някои хора вкарваха работници от други райони и пак едва се справяха. Да се надяваме, че тази година пролетните мразове няма да ни изненадат и ще се радваме отново на богата реколта“, казва за финал доц. Сотиров.