Екарисажът в Шумен окончателно спечели съдебната битка с Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) във Върховния административен съд и днес отново отваря врати.

Проспа ли БАБХ ситуацията с АЧС?

В началото на миналата година ветеринарните власти наложиха забрана, с което оставиха 30 служители на улицата. Днес тя е отменена.

Екарисажът в Шумен е запазил капацитета си за работа, може да върне обратно своите специалисти и разполага със специализиран транспорт. Преспокойно може да поеме изгарянето на животински трупове, ако държавата му възложи този ангажимент, каза неговият управител Мирослав Александров за БНР.

Шефът на екарисажа: „Обслужването на икономически интереси доведе до принудителното затваряне за 18 месеца на най-големия екарисаж в страната.“

Александров обясни, че по европейски регламент най-ефективен метод за борба с епидемии са мобилните инсинератори.

След като от БАБХ вече многократно казаха, че трите мобилни съоръжения у нас нямат нужния капацитет и не разполагат с толкова много време, държавата може да потърси екарисажите като втори вариант или загробването като трети.

„Дейността по загробването ще се заплати. Ако някой е решил да обслужва икономически интереси и средствата да бъдат насочени към дадена компания, логично е да се прескочи екарисажът и да се отиде направо към загробването,“ убеден е шефът на екарисажа.

Екарисажите в Шумен и Варна имат общ капацитет от 180 тона мъртви животни за денонощие. Това означава, че всички засегнати от болестта 126 хил. животни, както твърди Танева, могат да бъдат унищожени за 24 часа.

Александров припомни, че БАБХ все още дължи на екарисажа в Шумен 8 млн. лв. В своя полза съоръжението има шест спечелени съдебни дела.

По думите му медиите са допринесли за лошия имидж на екарисажите като „нещо недобро, остаряло като технология, опасно за околната среда и здравето на хората.“

Той намира за логични опасенията на ветеринари, че има вероятност да изтече зараза, докато животните се превозват до съоръжението за изгаряне, но уверява, че разполагат с херметизирани транспортни средства. 

„Това не е първото заболяване в България, имало е много по-сериозни, като антракс, който е опасен и за хората. Не сме допускали досега подобна зараза“, уверява Александров.

Хора от научните среди също се изказват в полза на екарисажите. Проф. д-р Стоян Шишков и чл. кор. Христо Найденски от Института по микробиология към БАН са категорични, че изгарянето на животинските трупове е по-доброто решение. Пред Нова ТВ те поставиха въпроса защо е била унищожена екарисажната система у нас и припомниха, че в миналото тези обекти са били 13, като са обслужвали на практика територията на цялата страна.