Министерството на земеделието публикува новите насоки за кандидатстване по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Тези насоки подлежат на обществено обсъждане до 16 юли и включват важни промени, които ще засегнат земеделските стопани в страната.

Подмярка 4.1 има за цел да повиши конкурентоспособността на земеделието в България чрез подобряване на ефективността при потреблението на вода в селското стопанство. Процедурата се провежда чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) и по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Новите насоки определят условията за кандидатстване и изпълнение на проектни предложения, като посочват допустимите кандидати, дейности, размерът на финансовата помощ и критериите за подбор. Проектите трябва да се изпълняват на територията на цялата страна и да водят до подобряване на дейността на земеделските стопанства чрез опазване на околната среда.

Въпреки многобройните усилия от страна на фермерите, а впоследствие и на ресорното ведомство, за разширяване на обхвата на подмярка 4.1, Европейската комисия (ЕК) отказа предложеното изменение. Това поне става ясно от доклад на Елена Иванова – Директор на дирекция „Развитие на селските райони“.

В него е записано, че ЕК е изразила притеснения, че инвестициите в разширяване на напояваните площи не са благоприятни за околната среда, както и че липсата на актуализирани Планове за управление на речните басейни създава допълнителни проблеми.

В резултат на това, в новите насоки за кандидатстване, е ограничен обхватът на подмярката. Допустими са само инвестиции в съществуващи напоителни инсталации или в елементи от напоителната инфраструктура в рамките на вече напояваните площи. Инвестиции, водещи до нетно увеличение на напояваната площ, няма да бъдат допустими.

Максималният размер на съоръжения за съхраняване на вода е ограничен до 1 млн. куб. м, а проектни предложения, включващи само доставка и монтаж на такива съоръжения, няма да бъдат допустими, освен ако не са част от по-голяма напоителна система.

И все пак за подпомагане могат да кандидатстват:
а) земеделски стопани регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани от най-малко 36 месеца към датата на подаване на проектното предложение;

б) признати групи или организации на производители за колективни инвестиции.

Общият размер на средствата, които могат бъдат предоставени по процедурата за всички одобрени проектни предложения възлиза на 97 790 000,00 лв.

Забавеният прием по подмярка 4.1, а вече станалия ясен и тотален отказ от ЕК, поставя фермерите в България отново в много неприятна ситуация.

Със сигурност страната ни не е единствената, която е изправена пред сериозни предизвикателства, свързани с климатичните промени, но липсата на достатъчно водни ресурси правят напояването в земеделието жизненоважно. По-лошото обаче е, че то почти тотално липсва.

През последните години сушите зачестяват, което води до намаляване на добивите и повишаване на разходите за производство. Този така чакан прием по подмярка 4.1 щеше да даде глътка въздух на фермерите и дори капка надежда.

Но явно ще продължим да говорим за това колко са необходими инвестиции в напоителни системи и как те продължават да бъдат ограничавани най-често заради бюрократични пречки и липса на финансиране.