Вчера стана ясно, че Европейската комисия е включила нови 98 проекта по САПАРД в списъка на длъжниците и иска за тях България да върне 65 млн. лв. Случаите са представени от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и са извън проектите (101 на брой), които фонд "Земеделие" даде за разследване на прокуратурата в края на миналата година. Информацията беше изнесена след първата среща на експерти от Главна дирекция "Земеделие" и Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) с новия екип на земеделското министерство, проведена в сряда.

 

В списъка влизат 88 компании, повечето месопреработвателни предприятия, има и две мандри и преработватели от други сектори, чиито субсидии са одобрени в периода 2002 - 2009 г. Основните нарушения са свързани с използване на техника втора употреба и договори с доставчици, които неправомерно са завишавали офертните цени на оборудването, съобщиха от министерството на земеделието.

 

Представителите на преработвателния бранш побързаха да организират пресконференция, за да заявят, колко са "шокирани".

 

Новината, че сред новите фирми с нарушения по САПАРД са попаднали и компании с добра репутация, според браншовата организация, изумила представители на месния и млечния бранш. Според тях, ако се наложи и коректните по преценката им компании да връщат пари, на пазара ще останат само вносителите на месни продукти и незаконно действащите фирми.

 

Председателят на Асоциацията на месопреработвателите Костадин Чорбаджийски каза, че не е ясно по какви критерии е преценено, че е имало завишаване на цените при покупката на оборудване. Според него и колегите му голяма част от изискванията на ЕС към европроектите по САПАРД са оповестени постфактум и не са съществували по времето, когато са одобрявани проектите.

 

Според бизнеса голяма част от проблемите са предизвикани от некомпетентната администрация на земеделското министерство. Те обвиниха чиновниците и че при срещите си в Брюксел не са защитавали българските производители.

 

Нека припомним обаче, че САПАРД подпомогна единствено преработвателния бранш, не и фермерите, които произвеждат суровината за техните предприятия. Огромни средства бяха насочени към тази индустрия, като е обществена тайна, че купуване на стари машини за нови, завишени цени на оборудването и СМР - тата бе практика по тези проекти.

 

Така, че ако тези предприятия наистина се си помислили, че правилата могат да бъдат заобиколени и по балкански ще им се размине сега е ред да си понесат отговорността. Лошото наистина, е че както гласи една бългаска поговорка: "Покрай мокрото, гори и сухото".

 

Нека това бъде и сигнал към новия министър на земеделието, че Министерство на земеделието и Разплащателна агенция имат крайна нужда от прочистване и изявленията за толеранс към служителите там не е оправдано.