Стратегията за биологичното разнообразие и „От фермата до трапезата“, които са призвани да въведат екологични промени в селското стопанство, са добра посока за развитие, смята еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски и допълва, че Европейската комисия (ЕК) ще насърчи земеделските производители да направят промените доброволно, а не поради принуда, пише SadyOgrady.

Как новата стратегия на ЕС ще повлияе на обработването на земята?

Преди седмица Войчеховски обсъди предложенията за стратегиите на ЕС, които бяха представени пред обществото на 20 май, с членовете на Европейския парламент от Комисията по околна среда.

Сред плановете на комисията е да се намали с 50% употребата на химически пестициди и антибиотици в животновъдството до 2030 г., както и 25% от обработваемите земи да са под биологично земеделие.

Част от селското стопанство вече не е устойчива. Това носи негативи както за качеството на храните, така и за безопасността им. Отговорът на проблема е стратегията „От фермата до трапезата“, която цели устойчиво производство на храни. На свой ред Стратегията за биологично разнообразие има за цел да промени земеделието по начин, който е по-екологичен, опазва климата и е по-хуманен към животните.

Войчеховски посочи, че по време на коронавирусната криза селското стопанство е преминало изпитанието. Европа е показала, че разполага с продоволствена сигурност. Въпреки този успех ЕК признава проблемите на селското стопанство на ЕС. Едно от тях е изчезването на малки ферми. Според статистиката на Европейската сметна палата на ден затварят по хиляда ферми.

Фермерското съсловие продължава да застарява. Трудно е да се насърчат младите хора да станат земеделски производители. Паралелно тече процесът на индустриализация на селското стопанство. Доста ферми се превръщат в промишлени предприятия.

По думите на Войчеховски 50% от обработваемата земя на ЕС се намира в ръцете на 3% от собствениците.

И настоящата криза, и предишните показаха, че най-силно засегнати е предимно интензивното и концентрираното селско стопанство. Това е така, тъй като то е зависимо от предлагането на фуражи, експортните пазари и др.

Еврокомисарят допълни, че може да се постигне много чрез съкращаване на пътя от фермата до трапезата, подобряване на хуманното отношение към животните и развитието на биологични ферми.

Те обаче изискват инвестиции. Трябва да се действа заедно със земеделските производители, а не срещу тях. Трябва да се насърчават и възнаграждават добрите практики, категоричен е Войчеховски.

Според него не си струва селското стопанство на ЕС да участва в надпреварата за възможно най-голямото и евтино производство. Вместо това той посочи, че конкурентоспособността трябва да се гради върху качествена, устойчива, здравословна продукция и по-добро използване на малки и средни семейни стопанства.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Субсидии: Откъде пари за допълнителна подкрепа на фермерите?

Европа рискува да се превърне във вносител на храни

Анализ: Субсидии за всички ще има от сърце

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg.