Преди да започне извънредното положение в страната срещу разпространението на коронавируса, сушата в Добруджа накара земеделските производители да изпробват нови подходи в търсене на по-добри решения.

Цветан Берберов: За рапицата природата си взе нейното

„No-Till е единствената технология, която е приложима по време на криза. Много от проблемите се решават чрез нея.” Това е убеждението на земеделския производител Пламен Николов, който обработва 16 000 дка в землището на село Аврен, Варненска област. 

След 10 години работа по традиционните технологии през 2016 г. Николов се насочва към No-Till. Резултатите не закъсняват. 

Добивите от пшеница през 2019 г. са удовлетворителни и не се отличават от тези при конвенционалната технология.

„За нашия регион 500-550 кг/дка пшеница е много добър показател. Това ни радва. В същото време имаме с 50-60 % по-малко разходи”, добавя Пламен Николов. 

В момента стопанинът започва сеитбата на 5 000 дка слънчоглед върху площи с предшественик пшеница. Кое е различното?

Подготовката на сеитбата започва още с жътвата на предходната култура.

„Пожънах пшеницата със стрипер хедер, който позволи да запазя в максимален обем растителните остатъци в полето. Имах бърза жътва. На ден успявах да прибера по 500-600 дка почти без никакви загуби”, споделя още фермерът.

Най-доброто в случая е, че растителните остатъци, освен че стоят, са и максимално добре разпределени.

Така се запазва влагата, която изчезва чрез оран, дисковане, култивиране, все мероприятия, оставящи след себе си голо поле. 

Последните две години се отличават с голяма суша в община Аврен. При тези условия технологията No-Till показва предимствата си - влагата остава в почвата.

„През тази зима нямаше сняг. Сумарните валежи от засяването на пшеницата до сеитбата на пролетни култури са 100 литра дъжд на кв.м. Това е необичайно малко, но въпреки това имаме влага, червеи, микроорганизми, живи корени на покривните култури”, споделя още Николов.

Той е категоричен, че в стопанството му структурата на почвата вече е различна. От прахообразна или с корави буци, тя в момента е гранулирана, съживена, различна в сравнение с периода от преди 5 години. Фермерът планира да извърши почвени анализи, за да установи какви са процесите в почвата. 

„Колкото по-бързо един земеделски стопанин стигне до N-Till, толкова по-добре. Нищо страшно няма в тази технология”, смята стопанинът.

„Човек трябва да вземе необходимите мерки, за да не допусне кризата, породена от коронавирус или нещо друго, да повлияе върху бизнеса му”, смята още стопанинът.

Регионът е с бедни почви, релефът е хълмист, а дъждовете са рядкост. Тук трудно се прави конвенционално земеделие. С No-Till обаче Пламен Николов успява.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Млади производители правят чудеса с алеопатия и no-till

Aqua-Till технология за по-прецизна сеитба?

Състояние, обработки и грижи за почвата