овощни градиниЕфимери. При подходящи условия някои представители от тази група се развиват в значителен размер в овощните градини. Те дават по две и повече поколения в годината бързо образуват големи количества семена, които покълнват непрекъснато през годината. Растенията се развиват независимо от сезона.

У нас са разпространени главно три групи ефимерни плевели: зимно-пролетни, пролетно-есенни и пролетни.

Зимно-пролетните ефимери намират добри условия за развитие на почви, презапасени с азот. Те поникват през есента (края на октомври-началото на ноември) и на следващата пролет (края на март-началото на април) завършват развитието си. Най-разпространени са бръшлянолистното великденче, пясъчницата, весларката и мъртвата коприва. Още през есента тези плевели образуват стъбла, презимуват успешно и съвсем рано напролет подновяват вегетацията си, като узряването на семената приключва през април.

Борбата със зимно-пролетните ефимери трябва да се води по механичен и химичен начин. Механичната борба включва оран, дискуване или култивиране на междуредията и фрезузане на редовите ивици. Оранта се извършва обикновено през есента, а култивирането или дискуването на междуредията и фрезуването на редовите ивици - рано напролет, а при подходящи условия - и през зимата. Във всички случаи почвообработките трябва да се провеждат най-късно преди започването на цъфтежа на ефимерите.

В зависимост от вида и възрастта на дърветата химичната борба със зимно-пролетните ефимерни плевели в овощните насаждения включва третиране на редовите ивици с почвено действащи хербициди през есента или много рано напролет за борба с плевелните семена и младите поници.

Пролетно-есенните ефимери са най-разпространените в овощните градини у нас. Те поникват главно през пролетта, но и през есента, и продължават да се развиват през целия вегетационен сезон. При благоприятни условия значителна част от семената поникват и през лятото. Към тази група спадат звездицата, персийското великденче, лечебният росопас, обикновеният спореж и др.

При подходящи условия като пролетно-есенни ефимери в овощните градини могат да се развият и някои други растения - овчарската торбичка, поповата лъжичка, дивият синап и някои други кръстоцветни.

Борбата и срещу тази група ефимери трябва да се води по механичен и химичен метод. Необходимо е почвообработките, които при нужда продължават до късно през есента, да се извършват навреме, до началото на цъфтежа на плевелите.

Пролетните ефимери се развиват в овощните насаждения обикновено късно през пролетта и в началото на лятото. Такива са трипръстото великденче, гипсарката и др.

Борбата срещу пролетните ефимери се води както при пролетно-есенните.

Механичната борба с ефимерните плевели е силно затруднена в редовите ивици на съвременните гъсти овощни насаждения, ако не се използват специализирани почвообработващи машини. В години с обилни валежи, особено през пролетта и лятото, в тези гъстите овощни насаждения ефимерите се развиват много буйно. В такива случаи е необходимо да се използват подходящи хербициди с листно действие.

След листно третиране на израсналите ефимери от вегетативната им маса се образува мулчиращ почвен слой, който впоследствие играе значителна роля за намаляване на изпарението от почвата и запазване на почвената влага. Освен това вегетативната маса има значение и за възвръщане на органичното вещество в почвата и попълване на ежегодния дефицит от хумус.

Последното значение на зимно-пролетните ефимери нараства още повече, като се има пред вид, че те се развиват изключително късно наесен и рано напролет, когато овощните растения все още не са започнали вегетацията си и следователно не могат да бъдат конкурирани. От друга страна, тези плевели усвояват известна част от нитратната форма на азота, която през есента, зимата и рано напролет би се измила на дълбочина или отнесла от водите, без да бъде използвана, тъй като по това време дърветата не вегетират.

От раннопролетните едногодишни плевели широко е разпространен в овощните насажения полския синап. Срещат се също колендрото, фасулчето, секирчето, лепката и др. Тези плевели образуват семена, които узряват към средата па лятото.

Борбата с ранните пролетни плевели в овощните насаждения се свежда до есенни и пролетни почвообработки и третиране с хербициди. В редовите ивици, особено на гъстите насаждения, борбата трябва да се води основно по химичен начин, чрез внасяне на подходящи корено действащи хербициди рано на пролет, когато влагата в почвата е благоприятна за тяхното действие.

Късните пролетни плевели вегетират главно през лятото, а семената им узряват към втората половина на лятото. В овощните градини се развиват голям брой видове от тази група, които причиняват значително заплевяване, особено по време на поливния сезон. От късните пролетни плевели заслужават внимание следните: обикновен щир, бяла лобода, зелена кощрява, сива кощрява, кокошо просо, кръвно просо, пача трева, водно пипериче, сладък бурен, тученица, канадска злолетница, бутрак, градински кострец, черно куче грозде и др. Повечето от тях образуват огромни количества семена, които, попадайки в почвата, запазват дълго време кълняемостта си и при подходящи условия поникват неравномерно. Освен това имат подчертана екологична пластичност, като при благоприятни условия се развиват силно, а при неблагоприятни израстват съвсем слабо, но въпреки това завършват развитието си и образуват зрели семена. Освен механичната борба в овощните насаждения, силно заплевелели с тези плевелни видове, много добри резултати дава и химичното третиране с хербициди. В зависимост от вида на плевелите в овощния вид обикновено се използва система от подходящи хербициди, включваща внасянето на препарати с почвено и листно

Зимно-пролетните плевели са разпространени значително по-слабо в овощните насаждения. От тях практическо значение в овощарството имат полското подрумниче и лайката, а в някои случаи се развиват и редица кръстоцветни растения - овчарска торбичка, дива ряпа, попова лъжичка и полска горуха.

Зимно-пролетните плевели поникват обикновено през есента, като до настъпването на зимата някои от тях образуват розетки или скъсени стъбла, а житните братят. Рано през пролетта плевелите започват активна вегетация, като цъфтят през май-юни. Семената им узряват през юли.

Химичната борба с плевелите в овощните градини се свежда третиране на почвата с хербициди през есента преди поникването на плевелите, а впоследствие през следващия вегетационен сезон при нужда се третира и листно с контактни и системни хербициди.

Почвообработките също дават добри резултати. Обикновено в междуредията се извършва есенна обработка (плитка оран, култивиране или дискуване), а в редовете пролетно-летните плитки обработки се комбинират с внасяне на хербициди.