Еднодневните трудови договори – тихият кошмар на производителите

Все по-малко работна ръка има в България и все по-трудно се намират хора, които да работят в селското стопанство. В повече случаи за брането на плодове и зеленчуци се наемат сезонни работници, които са от малцинствата и често основният им доход са държавните помощи.

За да се съгласят на работа обаче, освен надницата идва и моментът, в който трябва да се съгласят да подпишат и еднодневен трудов договор. Ако не подпишат трудов договор, земеделският производител ще бъде глобен. Така накратко можем да опишем омагьосания кръг, в който се въртят българските производители на плодове и зеленчуци. 

Тези теми бяха сред основните по време на среща-разговор на тема „Проблеми при наемане на селскостопански работници с еднодневни трудови договори- обезщетения за безработица, социални помощи и др”. Организатори на дискусията бяха представители на Асоциация „Традиционни български консерви”, Българска стопанска камара и Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци. Срещата бе организирана в търсене на решения на въпросите и проблемите споделени  на предишна сбирка на преработвателите в началото на април тази година. В дискусия участие взеха и на председателя на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев, както и представители на  регионалните структури на Агенция по заетостта, Агенция социално подпомагане, ИА Главна инспекция по труда от Стара Загора, Хасково, Ямбол и  Сливен.

От еднодневните трудови договори могат да се възползват регистрираните земеделски стопани, които отглеждат плодове, зеленчуци, розов цвят, лавандула и тютюн.

Тези договори се предоставят на работниците в началото на работния ден, за който са сключени, и не се регистрират в НАП. Земеделските стопани нямат задължение да издават заповеди за прекратяването им и да оформят трудови книжки. Еднодневните трудови договори се предоставят след предварително заплатени осигурителни вноски за здраве, пенсия и професионална болест и трудова злополука в размера, който е за сметка на работодателя.

Друг голям проблем е притеснението на самите работници, които се плашат, че ще загубят помощите от държавата, ако сключат еднодневен трудов договор. 

Експертите припомниха, че еднодневните трудови договори не лишават работещите от правото им на социално подпомагане и обезщетение за безработица.

 „Работещите получават обезщетения и помощи и отделно това, което са заработили с труд. Могат да получат и допълнителен доход. Всеки един работник има право да работи до 90 дни в годината на еднодневен трудов договор“, уточниха представителите на регионалните структури на Агенцията по заетостта. 

За да чуят всички това, управителят на едно от най-големите преработвателни предприятия на зеленчуци край Стара Загора събра освен представителите на държавните органи и над 70 от своите работници. 

Димитър Ангелинов е председател на асоциация „Традиционни български консерви“ и управител на компания за производство на консерви. 

„Основният проблем е, че нашата фирма назначава страшно много хора, между 70 и 100 човека всеки ден. Програмата, в която работи Министерството (бел.ред. - МТСП) е изключително нефункционална. За да се назначат 100 човека – за един човек са необходими 15 минути. Аз, като икономист, казвам, че това са 1 500 минути. Трима човека по осем часа на ден. А хората започват да работят преди 06:00 часа, договорите трябва да бъдат попълнени преди това. Как да изпълним законовото разпореждане на нашата държава?”, сподели Димитър Ангелинов.

Той е проучил опита в други държави и се опитва да предложи нещо работещо и у нас. 

„Предложих няколко варианта, които са работещи и съм ги виждал преди повече от 15 години – и в Испания, и в Америка. Предлагаме – човек както се чекира в лична карта в един хотел, при нас сутрин идва и се чекира с тази лична карта. В програмата, която трябва да разработят в министерството (бел. ред. МТСП) отиват всички данни на този човек, ние му изчисляваме и плащаме осигуровките, на другия ден, знаейки каква заплата има той, както на всички мои 150 човека работници им превеждам заплатите ежемесечно, така на тези хора можем да продължим да им плащаме заплатите ежедневно.

Моята идея беше, събирайки всички институции, е не да се притесняваме от това как да избягаме от данъците. Ние искаме да ни помогнат как да назначим тези хора, те да искат при нас да работят, а не да бягат по чужбина. Хората не искат да си губят помощите. А пък аз искам да бъда спокоен и да плащам данъци в нашата държава”, каза още Ангелинов.

Кризата с работната ръка е огромна в цялата страна. За това преработвателно предприятие в Стара Загора работниците се търсят от съседни области. Ако ги има и ако не са заминали в чужбина. 

„На 200 километра намираме работници – в Старозагорско, Хасковско, Сливенско и до Пловдивско. Изключително трудно. И голяма част от хората като чуят, че ние трябва да ги назначаваме и те отиват да работят в сивия сектор и се отказват. Те не искат да работят на светло. Трябва да помогнем всички по всякакъв начин, както и всички институции да намерим как тези хора да ги назначаваме и те да си получават всичко, което им е необходимо”, сподели Ангелинов.

Предприятието работи изцяло със собствена суровина. Компанията има собствени насаждения до Стара Загора и произвежда над 10 000 тона зеленчуци на година за консервите – чушки, домати, корнишони.... всичко се бере на ръка. И борбата на Ангелинов и всички негови колеги е да се запази и малкото останала работна ръка, защото иначе няма кой да обере продукцията, а това ще доведе и до допълнително западане на земеделието в България.