Да се оптимизират еднодневните трудови договори, като се въведе възможност за работа над 8 часа без компенсации за извънреден труд с използване на „сумарно работно време“ и адаптиране според атмосферни условия или смяна на работодатели в рамките на 1 ден, предлагат в становище от Българската асоциация на малинопроизводителите и биоягодоплодните (БАМ-Я), разказа за Агри.БГ Божидар Петков, председател на асоциацията. 

“Към момента имаме еднодневни трудови договори, които дават възможност за работа до 90 дни в годината в селското стопанство без да се губи правото за социални придобивки, енергийни помощи и други. Тази мярка е насочена главно, за да се осигури възможност на голяма част от трайно безработните лица и пенсионери да могат да работят лимитирано 90 дни в годината. Към момента тези договори са в два варианта - за 8 часа и за 4 часа, което дава възможност за по-коректен избор на време за работа и заплащане”, казват от БАМ-Я.

По думите на Петков за периода на прилагане на този вид трудови взаимоотношения са се откроили редица слаби страни и недостатъци, които трябва да бъдат коригирани и да се добавят възможности за по-гъвкаво и ефективно прилагане.
Практиката показва, че договорите за 4 часа обикновено се използват при работа в кратък часови период, както е при рози, тютюн или бране на плодове в дни с висок риск от дъждове или с екстремно високи температури.

“На всички в Европа и в България, занимаващи се със селско стопанство, е ясно, че с 8-часов работен ден не могат да се постигнат необходимите резултати. По тази причина предлагаме еднодневните трудови договори с капацитет от 90 дни да бъдат преработени в почасови договори за 720 работни часа. Тези часове сезонните работници да могат да ги изработват според нуждите и потребностите, както на тях самите, така и на работодателя, без да имат претенции за положен извънреден труд, когато се наложи работа над 8 часа и автоматично се прилага принципа на „сумарно“ работно време, защото този вид работници, няма да са претоварени със сумарната продължителност на положения труд за годината или за 6 месеца, както е записано в законодателството”, коментира Божидар Петков. 

Той даде и примери, при които работниците могат да работят сутрин в ниви с рози или тютюн при един работодател, а следобед да берат плодове при друг, при което и работниците, и работодателите да бъдат изрядни документално. 
“Процесът може да се оптимизира с прилагане на лични карти или на електронни карти на безработния с QR код, който да съдържа необходимата информация за работника, неговите налични работни часове, техния остатък и информация къде, колко и при кой работодател е работил”, коментира още Петков.

От БАМ-я вече са възложили на IT специалисти разработването на мобилно устройство, което може да чете и разпечатва еднодневен/почасов трудов договори само за 30 секунди при полеви условия. 

Увеличават се дните за еднодневни договори в земеделието

От асоциацията предлагат и трети вариант, базиран на съществуващата система за обвързана подкрепа, която е за определено количество продадена продукция, удостоверена с фактури. 

“Щом една продукция е продадена с фактури, това автоматично означава, че тя трябва да е набрана и с някакви договори за трудови отношения. Няма как стопанство с 1000 декара череши да декларира, че има 20 постоянно заети лица и 20 еднодневни договора и това да е достатъчно за набиране на 1000 тона череши. Но на база на технологични карти, които имаме на разположение в МЗХ, спокойно могат да бъдат изчислени необходимите работници и часове работа за набиране на минималните килограми, за което да се получава обвързана подкрепа. По този начин ще се отговаря и на критериите за „социалната условност“, коментира Божидар Петков. 
Становището на браншовата организация е адресирано до земеделското и социалното министерство. 


 

Подкрепете независимата журналистика