Тритикале е първата създадена от човека земеделска култура. Едва през 70-те години навлиза в масово производство, когато в Канада е регистриран първият сорт, разказва гл. ас. д-р Христо Стоянов, селекционер в Добруджанския земеделски институт. 

 Има как да се реши проблемът с работната ръка

Оказва се, че България е изпреварила селекционерите от Северна Америка и има сериозни традиции и успехи не само в производството на пшеница.

Страната ни е един от пионерите в селекцията на тритикале.

Още през 1964 г. са първите селекционни успехи като през 70-те и началото на 80-те вече е регистриран първият сорт. „За кратко време тритикалето се налага като производствена култура. Най-популярен тогава е бил сорт Вихрен. Тогава със хлебозавода започват експерименти за създаване на диетичен хляб, в който се влага зърно от тази култура. След 90-те години обаче започва да отстъпва на обикновената пшеница като основната причина за това  е пазарната конюнктура“, допълва разказа си ученият. 

В момента интересът към тритикалето се възвръща, категоричен е гл.ас.д-р Христо Стоянов. Това е култура, от която може да се направи всичко. Освен в хляб и всички видове печива, зърното се влага в храна за кучета, в производството на биогаз и биоетанал, на хартия, от него става изключително добър фураж, силаж и синаж. „За разлика от пшеницата има много високо съдържание на протеин и най-вече на незаменимата аминокиселина лизин, като в същото време има по-малко въглехидрати. Това е основната причина тритикалето да е изключително важна култура в животновъдството и като цяло за продоволствието на една страна“, подчерта селекционерът. 

В Северна България културата се търси предимно от животновъди, а в Южна България основно за биогаз. „Селекцията се развива, през миналата година подадохме сорт за изпитване в направление за зелена маса и силаж. Очакваме първите резултати, след две години може да се похвалим и с нов сорт в нашата продуктова листа“, не крие гл.ас.д-р Христо Стоянов. 
Положителните качества на тритикалето в направленията, в които е селектирано, могат да го превърнат в атрактивна и полезна култура за земеделските стопани. Учените изтъкват качества като по-висока сухоустойчивост, необходимост от по-малко подхранване, устойчивост на болести и неприятели.