За разследващата журналистка Валя Ахчиева нередностите в земеделието са благодатна и неизчерпаема тема. След репортажите за ненаказаните отровители на пчелите и държавния чадър над забранените от ЕС пестициди идва ред на кандидатстването за субсидии с буренясали полета, става видно от публикация в Euroactiv.BG.

Фермер: Търгове за пасища са законно средство за източване на субсидии

Този път обект на разследване е арендаторът „Силмик”, който се оказва добре познат на Държавен фонд „Земеделие“ като рисков бенефициер. Фирмата е заявила два парцела край старозагорското село Дъбово за подпомагане по мярка 11 за отглеждането на биосоя. 

Екипът посещава на два пъти очертаните полета, където освен огромни плевели и тук-таме някое хилаво стръкче соя нищо друго не вирее. А сега е моментът там да вършеят комбайни, които да прибират реколтата.

Журналистката търси за коментар самата фирма, която има стопанство и офис в селото. Там обаче единственият разговорлив се оказва трактористът Христо, който потвърждава, че отглеждат соя, но нито я пръскат, нито я торят. Затова била био. Имало и плевели, имало и соя. Освен това кравите били изяли соята.

От Общинската служа по земеделие в Мъглиж потвърдили, че в тези площи тази година не е имало проверки на терен, тъй като техният район попада под самолетно заснемане. По-късно Министерството на земеделието предоставя въпросните снимки, от които става ясно само, че има обработваема земя. Няма как да се покаже обаче дали се изпълняват изискванията за биологично земеделие по Наредба 4.

От ДФЗ потвърждават, че фирма „Силмик“ е в рисковия им списък. Получени са много сигнали – някои от проверките установяват, че няма измама, други са изпратени на прокуратурата. Тази година обаче полетата наистина не са проверявани, защото липсва физически капацитет, който да обхване цялата страна. По-късно от Фонда уточняват следното:

„По мярка 11 фирма „Силмик” няма право на подпомагане, независимо че е кандидатствала по мярката тази година, тъй като има прекратен ангажимент за 5-годишен период. И ще трябва да възстанови всички получени средства за периода по мярката. Това са общо – 93 438 лв.”

Остава да виси още един въпрос – кой и как сертифицира поле с плевели като площи, засети с биосоя? Справка показва, че сертифициращата фирма в случая е „Серес – Сертификация на екологични стандарти” –  международна компания с централа в Германия.

От офиса в София отговарят, че проверката е направена в края на месец юни. Соята била 10 см, не били използвани забранени препарати, нямало несъответствия. Сертификатът е бил издаден без проблеми. В него пише, че от около 64 ха може да се добие биопродукция до 128 тона. Това прави по 200 кг/дка. Стига да има какво да се ожъне, разбира се.

Какви врати отваря този сертификат на практика? Той дава възможност на фирмата да продаде до 128 тона биологична соя, която например във Франция върви по 900 евро/тон. В България цената е три пъти по-ниска – 300 евро/тон.

От една страна, е видно, че площите са обрасли в плевели и нямат добив от биосоя. От друга страна, на сайта на агроминистерството е публикуван биосертификатът на арендатора от село Дъбово, който показва, че всичко с нивите му е наред. Нещо повече, те са заявени за подпомагане и по други мерки и схеми за директни плащания, не само по мярка 11. 

За финал разследващата журналистика се пита дали Дирекция за борба с измамите във Фонда ще поиска да установи дали става дума за опит за измама с евросредства или това ще бъде поредният потулен случай.