Не са малко примерите, че можеш да имаш и бизнес на село, и пълноценен начин на живот. Да бъдеш и в крак с времето, и да запазиш традициите. Да се развиваш и разрастваш, но не за сметка на качеството. Дори в Северозапада.

И на вас ли ви „отрязаха главите" по подмярка 4.1.2?

В това са вярвали още братята Ламбиеви, които през далечната 1920 г. създават своя мелница в плевенското село Ореховица. Десетки години по-късно, техният наследник Адриан Ламбиев гледа американски филм, в който главният герой е на неговата възраст и решава да се оттегли от бизнеса. Взима пример от него и обявява мелницата за продан. 

Появяват се Даниела и Иво Петкови, които носят със себе си младежкия хъс и опита на Боно Пенков – специалист в мелничарството и техен близък. Стягат сградата и складовите помещения, модернизират с нови съоръжения, изграждат химикоаналитична лаборатория. Закупуват зърнобаза за 1800 тона пшеница. 

„Първите години бяха трудни, разбира се. Бавно, но сигурно започнахме да реконструираме мелницата, да я обновяваме, паралелно с това да разширяваме дейността, тъй като в началото тук се правеше само един тип брашно. Сега вече имаме седем. През годините внедрихме и пакетажа“, разказва Даниела.

Нямат собствена земя, която да обработват. Изкупуват пшеница, ръж и лимец от малки производители в региона, които отглеждат стари български сортове с добри хлебопекарни качества.

„И трите ни пълнозърнести брашна се произвеждат по възможно най-старата технология с т.нар. воденични камъни. След като зърното е почистено и е свалена горната люспа, остава само фракция, която е полезна за консумация. От триенето на двата камъка се получава леко изпичане и брашното добива този аромат на хляба от едно време. За бялото брашно използваме валцова мелница“, обяснява производителката.

Вече 20 години тя и семейството й развиват този бизнес, който по думите й е претърпял доста метаморфози. Във времето фокусът се измества и те се нагаждат според него.

„В началото продавахме на много фурни по села и градове в района на Плевен, но много от тях отдавна затвориха. Впоследствие организирахме пакетажа и сега продаваме предимно на малки магазини, които имат интерес към по-доброто качество на храната. Продаваме и на малки пекарни, много от които работят с квас, в района на София, Плевен, Пловдив“, изрежда Даниела.

Наскоро техните брашна „Евамел“ се продават и в онлайн платформа за чиста храна и натурални продукти, която продава директно на работното място. За в бъдеще искат да запазят мелницата толкова малка, колкото е сега, за да не правят компромис с качеството. По-скоро гледат към нови ниши, като собствена пекарна и къща за гости към мелницата, в която да показват пътя на хляба.