Едемната болест по прасетата е бързопротичаща бактерийна зараза, която се проявява с отоци по клепачите, парализа на крайниците, храносмилателни разстройства и др. Болестта е широко разпространена у нас и причинява значителни загуби на свиневъдството. Най-възприемчиви са прасетата на 2-3-месечна възраст, и то непосредствено след тяхното отбиване. По-рядко боледуват прасетата-бозайничета и възрастните свине.

Появяването на едемната болест по прасетата се отдава често на настъпилото несъответствие между естеството на получаваната храна и хранителни нужди на бързо развиващия се организъм, от една страна, и физиологичните възможности на храносмилателната система по време на отбиването, от друга страна.

Главно условие за появата на болестта са следните предразполагащи фактори:

  • неправилното отбиване на прасетата;
  • преждевременното отбиване на прасетата и рязкото преминаване към концентриран фураж;
  • прехранването;
  • лошите условия на гледане и хранене (държането на прасетата в тесни и влажни помещения, липсата на разходка, едностранчивото хранене с белтъчни храни).

Заболяването се явява внезапно, най-често една седмица след отбиване на прасетата със следните по-характерни признаци: Температурата е нормална или слабо повишена, а преди смъртта се понижава. Апетитът е намален. Дишането е затруднено и свинете хъркат поради оток на глътката. Гласът постепенно изчезва, клепачите се подуват. Кожата е бледа, понякога синкава с червени петна и е много чувствителна. Общото състояние бързо се влошава. Настъпват парализи, редуващи се с пълна неподвижност и сънливост. Свинете лежат на една страна и правят плавателни движения.

За да се предпазят от болестта, малките прасета трябва да се подхранват отрано и постепенно, за да привикнат с обикновената храна. Една седмица преди отбиването и след отбиването на прасетата да не се дават богати с белтъчини храни.

При избухване на едемната болест се прави следното: