Джордже Лунгу е председател на Асоциация „ИнтерМакедония - Румъния“. Разказва, че в Румъния работят 180 браншови овцевъдни организации, в които членуват фермери, отглеждащи 11-12 млн. овце на територията на цяла Румъния. По думите на Лунгу овцевъдни организации от Румъния и България могат да реализират общ трансграничен проект, насочен към подобряване на селекцията в овцевъдството и създаването на обща марка млечни продукти, които да се продават на европейските пазари. Имаме интерес да работим заедно, категоричен е Джордже Лунгу. Във фермата си отглежда 3 000 овце, 700 кози и 80 крави.

 

 

Колко овцевъди обединява ИнтерМакедония – Румъния?
Асоциацията беше създадена през 2006 г. и към момента нашите членове са близо 1 800 овцевъди от цяла Румъния. Тези фермери отглеждат 100 000 животни. Важно е да отбележа, че ние работим само млечно направление. В Румъния има и браншови организации, които се занимават с месодайно направление, но при нас приорите в работата ни е млечното направление. ИнтерМакедония - Румъния е национална асоциация, имаме си дори синдикат.

 

Каква е подкрепата от страна на държавата към овцевъдите в Румъния?
Броят на овцете, които се отглеждат в Румъния е намалял. Преди в страната имаше над 20 млн. овце, сега броят им е от порядъка на 11-12 милиона. Държавната подкрепа, която получават овцевъдите, е в размер на 9 евро на глава животно, но от тях фермерите връщат по 2 евро на глава като данък. От 2013 г. година фермерите получават финансово подпомагане и за селекция – по 22 евро на глава животно, като това подпомагане е за автохтонни породи, типични за района на Румъния като Цигай и Меринос, например.

 

Получавате ли субсидия за произведено мляко?
Не, субсидии за мляко няма.

 

Как е уредено в Румъния затварянето на цикъла на производство? Какъв процент от фермерите сами преработват продукцията си и имат ли право да я продават на хората?
Основно регламентираното в законодателството е изкупуване на млякото от преработватели. Всички животновъди, обаче, си произвеждат сами мляко, сирене, кашкавал. Друг е въпросът, че само част от тях имат необходимите документи за легално затваряне на цикъла. Това са обикновено по-големите ферми, в които имат финансова възможност да организират затваряне на производствения цикъл. Няма да издам тайна като кажа, че и в Румъния фермерите нямат право сами да продават продукцията си, но това се случва.

 

Няма ли фермерски пазари?
Не е точно такава структурата. Когато един фермер произведе сирене, например, той трябва да направи задължително анализ на това сирене в специализирани лаборатории. Ако специалистите там преценят, че сиренете отговаря по качествени показатели на изискванията, тогава фермерът получава сертификат за дадената партида и има право да я продава.

 

Могат ли да си сътрудничат българските и румънските овцевъдни организации и как?
Работим много добре с Националната овцевъдна асоциация, както и с Националната асоциация за развъждане на синтетична популация Българска млечна. Смятам, че имаме много общи интереси и затова вече обсъждаме реализацията на съвместен проект. Общ интерес е да си сътрудничим във всички направления на зоотехниката, включително и селекцията, и производството на млечни продукти. Крайната цел – и на българските овцевъди, и на румънските – е да бъдем по-конкурентоспособни на европейските и на световните пазари. Имаме готов проект, който е внесен в Брюксел, по програмата за трансгранично сътрудничество Румъния-България. Тъй като тази програма в новия програмен период е с разширен обхват, смятам, че можем и ние да се възползваме и да се обединим всички овцевъди на Балканите.

 

Какво очаквате да постигнете?
Първо, надяваме се, че проектът ни ще бъде одобрен и финансиран. В него сме предвидили обмяна на опит в областта на селекцията и подобряването на генетичния фонд, защото това е най-съществения елемент за добро овцевъдство. Имаме намерение да организираме събори и изложения, на които да презентираме както породите овце, които отглеждаме, така и традиционни млечни продукти за нашите региони. Като по-далечна перспектива имаме намерение да привлечем към нашата идея колегите от всички Балкански страни, защо не и Турция.

 

Предвиждате ли производството на млечни продукти под обща търговска марка?
Да, имаме такива идеи. Първо, обаче, трябва да се обединим на Балканите, да работим заедно за подобряване на сектора, за да сме конкурентоспособни и да можем да излезем на европейските пазари с общи продукти. Марка „Сирене България-Румъния“ не е химера, а реално постижима цел. Истината е, че в много страни на Европа – Франция, Италия, Великобритания, Холандия, се работи от повече от 100 години в областта на генетиката в животновъдството и там наистина имат постижения. Що се отнася до млечните продукти, в Холандия, например, има над 300 вида сирене като асортиментна структура.

 

Кога се очаква да започнете съвместната си работа с България?
Сега обсъждаме необходимостта от още работни срещи. Трябва да се срещнем с министрите на земеделието на България и на Румъния, може да се организира обща работна среща, на която ние да представим идеите си и определено очакваме подкрепа от правителствата на двете държави.

 

 

Интервю на Ваня КЮРЧЕВА, Фермер.БГ

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!