Независимо че и аз съм председател на национална асоциация, одобрявам стъпката, която предприе предишният земеделски министър Десислава Танева – със заповед да назначи организирането на областни консултативни съвети по плодове и зеленчуци, които да излъчат свои представители за комуникация с министерството. Те трябва възможно най-бързо да бъдат възстановени. Това заяви Тодор Джиков, председател на Националната асоциация на картофопроизводителите (НАК) пред Агри.БГ.

Започва да се работи върху Закон за кооперирането

На първия консултативен съвет с тези областни представители се видя, че това е лицето на реалните земеделци, допълни Джиков. Според него под въпрос е необходимостта от национално браншово представителство и неговата полезност за фермерите.

„На съвета се разбра, че абсолютно всички председатели на асоциации в секторите „Плодове“ и „Животновъдство“ са участвали в работните групи и са гласували за начина, по който се е отворила подмярка 4.1. Били са наясно и са се съгласили с изготвените критерии и точкуването. Запитах ги защо не скочиха веднага след отваряне на мярката, макар че имаше и седемдневен срок по закон за обществено обсъждане“, коментира Джиков и подчерта:

Затова настоях пред зам.-министър Явор Гечев да се възстанови практиката да се реорганизират тези областни консултативни съвети, да се съберат отново производителите на плодове и зеленчуци и да излъчат свои представители, за да започне активно общуване с администрацията. 

Според браншовия представител фундаментът между държавната политика и нуждата на фермерите е "счупен" и тази връзка трябва наново да се изгради. Той одобрява обявеното от министерството, че ще се работи в посока на засилване на кооперирането. „Липсата на такова е основният бич при плодовете и зеленчуците. Говорим за истински кооперативи, каквито са в Западна Европа“, подчерта представителят на картофопроизводството.

„Поискахме да се променят контролът и мониторингът при отчитане на продажбите по обвързана подкрепа, тъй като в момента си отглеждаме лентяи и схемаджии, които гледат най-вече каква ще е ставката, а не какъв ще им е процентът на първо качество продукция“, коментира още Джиков във връзка с обсъжданията на срещата.

По думите му фактурирането на 4-5 стотинки, само и само да се вземат пари, ще изиграе лоша шега на производителите, а значителен контрол е нужен не само на полето, а и при предоставяне на фактурите. 

Ако регламентът го позволява, трябва да се изисква не само доказване на добив, а и на някакъв минимален финансов приход, категоричен е Джиков и обяснява:

"Не може да гледаш декар картофи, чиято инвестиционна стойност е 1000 лв. и да покажеш фактури за 2 тона по 5 стотинки, което прави 100 лв. А другите 900 лв. откъде ги взе този стопанин? Това ще бъде добре и за фиска на държавата, защото ще се плаща данък пчеалба, ДДС и т. н. Добре е и за земеделските производители, тъй като ще стимулира качественото производство и ще ни запази от убийствената конкуренция на евтините продукти, които подбиват цената. От три години настоявам стандартите да се въведат по най-бързия начин – национални, регионални, традиционни. Това е решението!"

Тодор Джиков изрази отново съмнение, че администрацията на ДФ “Земеделие“ може до края на 2022 г. да обработи всички приеми по мерките и подмерките от ПРСР 2014-2020 г. "Не знам как ще стане с този скъсен вече вариант на разглеждане. Те имат удължен прием по 4.1, стар по 4.1 и още: по 4.1, 5.1, 6.2, 6.3...Дано да успеят“, пожелателно каза за финал Джиков.