Проект на Правила за определяне на областно, регионално и национално представителни браншови организации за производство и преработка на селскостопански продукти, които да се прилагат от 2023 г. е бил посрещнат с бурно неодобрение по време на последната среща на Тематична работна група за Стратегическия план. Това сподели пред Агри.БГ председателят на Националната асоциация на картофопроизводителите (НАК) Тодор Джиков и заяви: „Убива ме имитацията на браншово представяне”.

Гласувайте:  Одобрявате ли Иван Иванов за земеделски министър?

Общото му впечатление от срещата на 15 декември е, че проблемите са ясни и решенията са ясни. „Те са реално и адекватно подпомагане, пазари и контрол”, подчерта Джиков и продължи да коментира вторият панел от срещата за браншово представителство. 

„Сегашното е добре позиционирано, с огромен финансов ресурс и съответните възможности за кадруване, което има една единствена цел – да запази статуквото и да печели луди пари на гърба на земеделците. Монокултурно земеделие, условия и огромни финанси в услуга на едри олигархични структури или огромни печалби без да се произвежда. А това е възможно единствено, когато липсва реално национално браншово представителство”.

Тодор Джиков: Някои колеги поискаха да се отложи с една година този процес за стартирането на Закон за браншовата представителност.

Според него всички настоящи проблеми като намалено финансиране, класификацията на стопанствата и предложенията за инвестиционните мерки, са продукт именно на липсата на адекватна реакция от бранша, тоест недобро представляване на фермермерите.

„Защо няма пари, защо са останали 150 млн. лв. по ПРСР? Защото приемът, който организира предишното политическо ръководство го подсигури с близо 700 млн. по 4.1 и 4.2 и когато леко и елегантно се опитваха да ни подвеждат, че няма нищо общо с бюджетите от новия програмен период, това се оказа невярно. Това са били отпуснати пари в аванс от новия програмен период. Затова няма пари. Това го знаехме всички. Питам къде бяха браншовите представители тогава и защо мълчаха?”, критично заяви Джиков.

Той припомни аналогичната ситуация в началото на предишния програмен период с инвестиционните мерки – „приемите бяха отново близо 70-80% от бюджета” и отчете като голяма грешка, че сегашните приеми не са били по сектори, а по стопанства.

„Изключително различни са производствата на плодове и зеленчуци от зърнено-житни и маслодайни по приходи към фиска на единица хектар, по произведена продукция и нейната придадена стойност на хектар, по ангажираност на работна ръка, при съхранение и пласмент и т.н.”, подчерта председателят на НАК

На финал Джиков обобщи: „Което и да е политическо ръководство няма този голям опит на терен, на пазара, какъвто имаме ние и обратното – ние нямаме този огромен административен капацитет в администрирането на целия процес и комуникацията с Брюксел, какъвто има държавната администрация. Затова трябваше да вървим ръка за ръка, за да не се получи това, което стана”.