Преговорната среща за съставяне на правителство, която бе посветена на земеделието предизвика редица реакции. Бяха направени гръмки заявки. „Министерството на земеделието трябва да е основен фокус на новата антикорупционна агенция”, убедено заяви Кирил Петков от „Продължаваме промяната”. Отново бяха повдигнати и отколешни проблеми на сектора – липса на пазари, засилен внос, ДДС, работна ръка и ред други. Как приема тези първи заявки бранша – като шанс за истинска промяна или поредното говорене? Пред Агри.БГ мнение сподели председателят на Националната асоциация на картофопроизводителите (НАК) Тодор Джиков.

Всичко по темата, вижте тук

Част от акцентите на срещата бе темата за таваните и необходимостта от мерки за малките и средни фермери. „На ферми над 15 000 дка не им трябват субсидии”, констатира Петков. Той предложи и пазарна стратегия за ограничаване на вноса и повишаването на родната продукция чрез създаване на шест събирателни пазара в страната, на които да се срещат вноса и родното производство и от които веригите могат да се снабдяват. На срещата отново се заговори и за Гаранционен фонд в земеделието, както и за административни промени. За всичко това дългогодишният браншови представител, земеделски производител и икономист Джиков изказа мнение по теми:

Общи впечатления – общи приказки 

На практика цялата среща протече, за да се обяснят на висок глас и да се изложат проблемите на земеделието, които вече присъстват в SWOT анализа – нищо ново. Искаше ми се да чуя много повече конкретика. 

За административните промени и походи

Нагледахме се на гениални административни промени през последните 30 години – закриване на цели министерства, обединяването им, разделянето им, изваждане, прехвърляне на агенции… Това бе просто местене на едни хора в други сгради с нови разходи. Не тук е разковничето за решаването на големите проблеми. Например Агенцията по храните и на Луната да я пратят пак ще функционира недобре, ако функционално не се преструктурират нещата. 

Дълги години Държавен фонд „Земеделие” беше проверяван от външна фирма, която не е българска. Малко или много имаше притеснения за годишните одитни доклади. След 2015 г. се разреши те да се извършват от българска структура, подчинена на Министерство на земеделието, така се изпадна в парадокс.

Още сме „зелени”, за да сме толкова зелени

През тази широко отворена врата на промяната, която спечелилите изборите отвориха, с настървеност  искат да нахълтат зелените, еколозите.  Земеделците се плашим за своето бъдеще и прехрана. 

Всички искаме да произвеждаме по-добри, по-чисти храни, да пазим природата, горите, да сме по-здрави. Въпреки желанието да позеленяваме ние още не сме се научили да произвеждаме добре, качествено и достатъчно много. Алтернативата, която ни се предлага като заместител на огромното количество от активни вещества, които искат да забранят до 1-2 години, не носи ефективност и на 50%. Много внимателно трябва да се работи в тази посока, а не да се стъпва като слон в стъкларски магазин. 

Топ темата - таваните

Кирил Петков съобщи начин на ограничаване на концентрираното индустриално земеделие, което избра Германия. То не е ново под слънцето. У нас бягат от варианта слагане на таван на подпомагане на декари. 

Гласувайте: Как оценявате преговорите за кабинет на тема “Земеделие”?

Като видиш търговския баланс на България от агростоки, се набива на очи, че това е единствения положителен баланс в държавата и то е основно благодарение на износа на зърнено-житни и маслодайни култури. Затова е нужен изключително фин анализ при вземането на решение Не казвам да унищожим едрите зърнопроизводители, нито казвам да ги оставим да вилнеят, казвам само че трябва да концентрираме и насочим вниманието си към тези сектори, които имат изключително отрицателен баланс – зеленчуци най-вече, плодове и специално тревопасното животновъдство. 

Най-болезнената тема - пазарите

Първо трябва да се изсветли сектора посредством намаляване на ДДС, увеличен контрол, регулиране на търговията на едро… Това ще покаже реалната картина, защото при 70% сива икономика при плодове и зеленчуци и животновъдство имаме също толкова процента изкривяване на статистиката 

Магазините ни са с 80% внос (без хляба и олиото). В момента няма търговци, а прекупвачи, които не желаят документи и в нередки случаи докато стоката стигне до потребителя, минава през 2-3 ръце. Потърпевши са производители и потребители. 

Само частният сектор с конкуренцията помежду си дава добри резултати, но е нужно да се инвестират държавни средства да се възстановят дали на държавен, или общински принцип, изкупвателните пунктове с капацитетите на Родопа, Сердика, Булгарплод. Това паралелно трябва да се изгражда с приемането на закон за браншовата представителност. 

Във всяка една община държавата като модератор да изгради областни сртуктури на производители – камара или както и да се нарече, където всички, които членуват, да бъдат акционери със заемен капитал в тези пунктове. В тях продукцията ще се складира, съхранява подходящо, пакетира, етикетира и изкупува на реална цена.

Липсата на такива изкупвателни пунктове през 90-те години унищожи секторите „Плодове и зеленчуци” и „Животновъдство” – не толкова административните неуредици, климатичните аномалии, а пазарните невъзможности.

В коментара си Тодор Джиков наблегна и на факта, че 160 хил. земеделски стопанства, основно дребни, са изчезнали за последните 10 години у нас, а също така, че именно в производството на плодове и зеленчуци, както и в животновъдството се генерира на производствена единица (хектар или глава животно) най-голяма трудова заетост. Това са неща, които според него новите управляващи трябва да вземат предвид. „Страхуваме се да не подпишем отново празен чек, поне 4 пъти земеделците сме го правили, но нека дадем шанс и на тези нови, образовани хора”, обобщи на финал браншовият представител и отбеляза още нещо от тази предправителствена среща:

Изклчително лошо впечатление направи на голяма част от земеделците, че на тази политическа среща бяха изложени само проблемите на една малка част от животновъдния сектор. Може би поради липсата на опит модераторите включиха представител само на една браншова организация от животновъдния сектор. Всички знаем, че има проблеми в секторите на плодове и зеленчуци, етерично маслени култури, пасищно животновъдство, проблеми с дребните и средни ферми… Ако трябваше да се чуе гласа на бранша, бе редно да е истински представително по сектори и по конкретно разписани проблеми.