Какво е развитието на пшеницата в момента и какъв ефект имат биологичните и химичните препарати върху нея? Заедно с агронома Галя Катранджиева посетихме две полета край свищовското село Обнова, за да видим как се развиват посевите, засети от Светослав Минчев, председател на Кооперация „Единство 93“ в селото. 
 
На едното поле е приложена нова технология. Предходната година семената на пролетната култура – слънчоглед, са третирани с два микробиални продукта, предлагани у нас от фирма Амитица ООД. Това са ЕкоПроп и Натуралис, а на второто поле обеззаразителят на семената е химически. 
 
Натуралис е инсектицид. Това е гъба, която паразитира върху всички неприятели, които имат почвен цикъл.
 
„Това са нощенки, пробивачи, телени червеи, някои мухи, хоботници – всички, които имат стопанско значение за нас и имат почвен цикъл. Т.е. те се развиват, снасят, какавидират в почвата. Гъбата се развива, намира ги, напада ги и ги паразитира. Това е действието на Натуралис“, обясни Галя Катранджиева. 
 
Другият продукт – ЕкоПроп – съдържа микориза. Това е гъба, която живее в симбиоза с корена. Тя му подава хранителни вещества и увеличава обема на кореновата система и нейната смукателна способност. 
 
Кореновата система е добре развита, на голяма дълбочина, може да черпи хранителни вещества. Докато третираме с химическия продукт, той не позволява да се развие коренова система добре. С къси корени, недоразвити“, посочи агрономът. 
 
 
Освен микориза в ЕкоПроп се съдържат и вещества, които се борят с алфатоксините, фузариум, нематода, ако има в почвата. 
 
„Продуктът е сглобен така, че гъбите и бактериите в него работят в различни направления. Колонизират корена, недопускат патогени  да се заселят и да за почнат да навреждат на растението. Ефектът се вижда, когато заселим микроорганизмите в почвата и те започнат да се развиват. Не трябва да забравяме, че това са живи микроорганизми, които внасяме чрез семената. Те попадат в естествената си среда, размножават се, развиват се и започват да работят за растенията и за нашата почва“, обърна внимание Катранджиева. 
 
През есента отново – този път с пшеницата, е нанесен ЕкоПроп. Това е увеличило обема на кореновата система, пшеницата очевидно изглежда далеч по-добре от другата.  Пшеницата има три, на места и четири, братя. 
 
„Есента беше доста суха. Много късно тръгнаха посевите и имам чувството, че този препарат помогна и за по-дълбоко вкореняване и съответно за доброто поникване на самия посев. Тези бактерии си остават в почвата и съответно могат да се активират наново в пролетта, но те през есента са влезли в действие и се вижда ефектът.  Това е нещо, което с години се натрупва в почвата. Просто не можем да кажем – сега го слагаме и виждаме веднага ефекта от него. След като е заложено един път в почвата, тези бактерии се размножават“, посочи от своя страна Светослав Минчев, председател на Кооперация „Единство 93“. 
 
Той разказа, че и дъждовните червеи се връщат на нивата, нещо, което стопаните в райони не били виждали отдавна. 
 
 
„А те подобряват структурата на почвата и правят една много добра консистенция за сеитба и въобще за другите обработки и за културите и т.н. и решихме да пробваме с тези продукти, като заложих още при семената, при обеззаразяването. 
На много места ще видите, където не са ползвани тези продукти, разликата от самия посев. По-редки са, вижда се още земята отдолу.
 
Тук почти е закрито от самото братене на растенията. Станали са по-едри, по-разлистени. Знаете, че фотосинтезата се гради на това – колкото повече листна маса, толкова по-добре за самите растения. Не е скъпо като продукт. Излизат около 3 до 4 лв. на декар“, каза земеделецът. 
 
Когато посетихме нивата с пшеница, третирана с химически препарати стана ясно, че разликата е очевидна.
 
„Това е пшеница, която е третирана с химически обеззаразител. Разликата от предното поле е, че е по-слаба и изглежда като втрънчена, при еднаква технология. Листата са сухи, изпити, остри като игли. 
На предното поле видяхме една хубава, развита, със свежи, живи листа, хубаво братила, докато тук пшеницата е по-слаба“, коментира видяното Галя Катранджиева. 
 
Листата са стресирани, изпити от вятъра, поради липса на влага, допълни агрономът. Братенето при полето, обработено с продукти на Амитица е с добро братене, докато при пшеницата, върху която е прилагана химия, братенето е слабо – по един брат. 
 
„По едно и също време е засято, по едно и също време е подготвено, торено. Разликата е в обеззаразителя. Тук е внесен химически, на предното поле имаме микробиалния продукт  - с Натуралис в предходната година и третирана пшеница с ЕкоПроп“, обобщи тя.
 
 
Според агронома химическият обеззаразител освен това стресира пшеницата. 
 
„Химията, освен инсектицидите и фунгицидите, които се използват, принципно тяхното действие е денатуриране на белтъците – на насекомите и на болестите, на гъбите и на неприятелите. Белтъкът, който се денатурира не е само на насекомите, но и на самото растение. Всяка химия, по някакъв начин, колкото и да помага, тя и уврежда“, категорична е Катранджиева. 
 
Освен това ефектът й не е така дълготраен
 
„Тя има един месец действие след нанасянето върху семената или след напръскването върху растенията. 
По думите на специалиста през това време растението се опитва – освен с останалите въздействия, да се справя с вредното въздействие от самата химия. Това е допълнителен стрес за него. Инвестираме в почвата, съживяваме я. Инвестираме в нашето поле“, заключи агрономът. 
 
 
Още за продуктите, предлагани от Амицита ООД на българския пазар можете да научите на https://amiti.org/