В последните години развитието на царевицата протича в условия на воден дефицит и екстремно високи температури, а нуждата от поливното земеделие става все по-неотложна, заяви в интервю за Фермер.БГ д-р Наталия Петровска, завеждащ Отдел “Научно обслужване и приложна дейност”, Институт по царевицата – Кнежа.

 

Наталия Петровска


Реколтата от царевица е прибрана, но за поредна година на много места в страната сушата нанесе сериозни повреди по земеделските култури. Как се отрази сушата на царевицата?

В последните години развитието на царевицата протича в условия на воден дефицит и екстремно високи температури, а нуждата от поливното земеделие става все по-неотложна. Това предизвикателство на природата изисква от нас, със съдействието на земеделските производители, да търсим решения. Тези решения не са еднократен акт и не са само преки. От една страна търсим селекционно-генетични, а от друга - технологични решения на предизвикателствата от агроклиматична гледна точка. Защото и ние, и земеделските производители работим с идеята и целта да създадем устойчиво производство на царевично зърно, но го правим в условия на динамични и неконтролируеми в голяма степен от самите нас климатични промени. Независимо от засушаването обаче, тази година бяха получени сравнително високи добиви от царевицата. Падналите през месец юли валежи, които в някои региони на страната се оказаха унищожителни за есенните култури, компенсираха в известна степен пролетното засушаване и спасиха реколтата от пролетните култури. Земеделските стопани, засяли наши хибриди, са изключително доволни от добивите, въпреки ниската реализационна цена след жътва.

 

Всяка година говорим, че институтите търсят решения за справяне с проблемите в климата – разкажете за работата на Института в тази посока.

Продължаваме да търсим тези решения. Непрекъснато работим в тази насока. За поредна година отчитаме една тенденция на неравномерно разпределение на валежите по месеци: неравномерно редуване на периоди с критично високи температури, ниска относителна влажност на въздуха и липса на валежи с периоди на интензивни локални валежи през вегетацията на царевицата, които не се отразяват добре на растенията и не бих казала, че имат съществено стопанско значение. Това неравномерно разпределение на валежите, а не липсата им изобщо, се превърна в лимитиращ фактор за развитието не само на царевицата, а на всички култури. Вместо устойчиво, на практика ние правим едно рисково производство. Ако не търсим заедно решения и отговори на тази неравномерна цикличност на температури и валежи, трудно ще отстраним и проблемите в тази насока.
В последните години на базата именно на тези анализи и получени резултати и извършена икономическа оценка на производството на царевица за зърно, семена и силаж предложихме на земеделските производители разработени технологии за конкретни хибриди и направления на производство. Въпреки високоефективните технологии, които прилагат фермерите ни (защото земеделието ни е, бих казала, на световно ниво), факторът „хибрид” също става все по-динамичен, а това изисква и нови подходи към агротехниката. Като добавим и фактора климат и посочените по-горе особености и тенденции, решението на тези въпроси, пак ще повторя, е непрекъсната задача и за нас като Институт, и за фермерите в България. Част от това сложно уравнение, особено при отглеждане на царевицата при неполивни условия е именно изборът на хибрид, който трябва да е устойчив на биотичен и абиотичен стрес. Затова селекционната работа продължава в направление създаване на стрестолерантни хибриди, подходящи за условията в страната и всичките промени, които може да ни поднесе поредната стопанска година. Това е практическият резултат от дейността на Института, който предлагаме на стопаните с цел да сведем до минимум риска от тенденциозното засушаване в страната – подходящи хибриди за всеки регион и специфични технологични решения за постигане на максимални икономически резултати, избирайки българската селекция при царевицата.

 

Има ли нови разработки на ИЦ – Кнежа през тази година и кои са те? С какво превъзхождат познати вече хибриди?

През пролетната кампания ще предложим още два нови хибрида на земеделските производители – Кнежа 310 и Кнежа 546, новопризнати хибриди, създадени именно в условията на климатичните промени. Нашите хибриди се изпитват съвместно с чуждите в системата на ИАСАС и за признаването им е необходимо да превишат и българските, и чуждите стандарти по биологични и стопански качества. Изпитването е тригодишно. Това означава, че предлагаме най-доброто постижение на селекцията в действащи и, ако мога да ги нарека, актуални климатични условия. Дори само от тази гледна точка, новите хибриди са по-добри от предишно поколение такива.

 

Какво ново ще предложи на земеделските производители Институтът за пролетната сеитба 2014?

Освен новосъздадените хибриди Кнежа 310 и Кнежа 546, за пролетната кампания ще предложим и хибридите Кнежа 307, Кнежа 435,Кнежа 442, Кнежа 517, Кнежа 509, Кнежа 611 и Кнежа М 611, Кнежа 614, Кнежа 683А, Кнежа Пуклива 1Б и eдин захарен тип - Кнежа 2 Su. Хибридите са от различни групи на зрялост, покриват изискванията на отделните региони в страната, както и направленията на производство, а семената са реколта 2013 година. Пролетната кампания на настоящата година беше изключително добра за нашите хибриди и успяхме да реализираме всичките си семена, надяваме се на същия успех и през 2014 година.
Освен хибридните семена, разполагаме с родителските компоненти на тези хибриди и вече има търсене от страна на семепроизводителите за новата 2014 година. Семепроизводството на нашите хибриди е икономически изгодно, тъй като се осъществява на мъжко-стерилна основа с последващо възстановяване на фертилността, което изключва изцяло ръчния труд по обезметляване в хибридните участъци.

 

По-ниските изкупни цени на царевицата тази година ще повлияят ли на търсенето на качествени семена за новата стопанска година?

Няма друга култура, при която да е толкова силно конкурентен пазарът на хибридни семена, както при царевицата. Както вече споменах, ние предлагаме високопродуктивни и конкурентоспособни хибриди, но въпреки това пазарният дял на чуждестранните нараства. За съжаление причините за това не са на научно ниво и в тази конкуренция не мерят качества самите хибриди като научен продукт, това става в системата на сортоизпитването. Причините за нарастващия пазарен дял на чуждата селекция са предимно икономически. Чуждите фирми на този пазар извършват огромна маркетингова и рекламна дейност, предлагат по-изгодни и все по-приемливи форми за реализация на семената си, като отложено плащане, пакети семена и пестициди и т.н., нещо, което ние не бихме могли да си позволим. Ние не отричаме постиженията на чуждата селекция, но дори при равни продуктивни възможности на хибридите ни, нашите семена остават с най-конкурентна цена на този пазар. В този смисъл, дори и при ниски изкупни цени на царевичното зърно, хибридните ни семена са по силите на земеделските стопани.

 

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ

 

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!