Конете са изключително благородни животни. Използването им за езда и селскостопанска работа продължава от незапомнени времена.Тъй като съм голям почитател на конете и особено на създадените български породи се опитвам да запаля колкото се може повече хора по коневъдството, което у нас за съжаление не е много печеливш отрасъл.

Дунавската порода коне е създадена в конезавод „Клементина” край гр.Плевен. Тъй като към 2008г. броят на представителите на породата е бил едва 750 индивида (по официални данни на министерството) тя е поставена под рисков статус и е застрашена от изчезване. Разпространена е главно в Северозападна и Западна България. При създаването на Дунавския кон са използвани широк кръг от породи-арабски, местноподобрени, полутежковозни и други кобили кръстосвани с жребци нониус, рисаци и др.

 

 

 


Породата се счита за своеобразен тип български нониус. Главата на конете е масивна и подвижна, ушите са средно големи, очните орбити добре очертани, нормално големи, с добре подвижни очи, ноздрите са големи и подвижни. Формата и профила на главата на Дунавския кон е правилна. Шията на конете от Дунавската порода е средно дълга, силно замускулена, широка, здраво свързана с туловището и подвижна. Конете от Дунавската порода имат удължено тяло. Широчината на гърдите зад плешката, при раменните стави и обхвата на гърдите показват, че се късае до порода с много добре развит гръден кош на конете. За нашите условия, конете от дунавската порода са добре развити на ръст.

 

 


Дунавският кон спада към групата на впрегатните коне. Тялото им е силно замускулено и като цяло са по-тежки от другите полукръвни породи.Цветът на косъма най-често е черен или тъмнокестеняв. Животните от породата биват определяни като спокоини, с по-скоро флегматичен характер и лесно подлежат на дресура, което е и основен плюс при използването им в селскостопанската работа.