Темата за регистрация на кладенците за битови нужди в населените места разбуни духовете. Въпреки разяснителната кампания на Министерството на околната среда, че процедурата е улеснена, изисква се от Закона за водите и цели единствено събиране на данни, повечето фермери са категорични, че не ги чака нищо добро.

Гласувайте: Какви са средните Ви добиви от царевица за 2022 г.?

Има и една друга гледна точка обаче, отново на производители, според които отказът на колегите им да регистрират вододовземните си съоръжения води до дисбаланс в разходите за производство на плодове и зеленчуци.

На север, в Лудогорието, където почвата е чернозем и изключително плодородна, водата е на 200-300 м дълбочина. Земеделските производители там са с водомери и плащат на „Напоителни системи“ за водата за поливане. Същевременно на юг, в Тракийската низина, водата е на 5 м дълбочина. Не е тайна за никого, че там има хиляди сондажи, които не са регистрирани, и водата от тях се ползва безплатно. Говори се дори, че се плаща такса „спокойствие“ на служители на екоминистерството, защото те са наясно къде какво има.  

Производители: Получава се неравнопоставеност – ние на север си плащаме водата на „Напоителни системи“, а колегите ни на юг ползват този природен ресурс безплатно.

Колко е тази неравнопоставеност в парично изражение, изчислява Божидар Петков, председател на БАМ-я.  

„Водата, която се плаща на МОСВ, е 0,5 ст./куб. м., а като мине през „Напоителни системи“, става 15 ст./куб. м. Печалбата е над 1000%. Хората действат първосигнално и казват: „След като си регистрираме кладенците, ще ни накарат да плащаме“, и си мислят, че е трагично. Дори да се дават пари на МОСВ, ще е с 1000% по-малко отколкото другите производители, които плащат на „Напоителни системи“, категоричен е браншовият представител.

По негови наблюдения и в други страни на ЕС се наблюдава т.нар. кражба на природен ресурс, но там държавата подпомага хората да си плащат. 

„Производителите от Североизточна България – областите Шумен, Разград и Търговище, са изключително зависими от „Напоителни системи“. На декар средно се плаща по 60-80 лв. за сезон, което не е малко. Не може едно стопанство с ягоди или зеленчуци например да плаща 100 000 лв. за вода, а в другия край на България да не дължи нищо – дисбалансът е очевиден“, смята Петков.

Не трябва да се забравя също, че в новия програмен период производителите ще получават обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци само ако имат регистриран водоизточник или договор с „Напоителни системи“. В противен случай те попадат в графата на т.нар. чертожници, защото няма как да се отглеждат плодове и зеленчуци без напояване.