Темата за регистрация на кладенците за битови нужди в населените места разбуни духовете. Въпреки разяснителната кампания на Министерството на околната среда, че процедурата е улеснена, изисква се от Закона за водите и цели единствено събиране на данни, повечето фермери са категорични, че не ги чака нищо добро.
Гласувайте: Какви са средните Ви добиви от царевица за 2022 г.?
Има и една друга гледна точка обаче, отново на производители, според които отказът на колегите им да регистрират вододовземните си съоръжения води до дисбаланс в разходите за производство на плодове и зеленчуци.
На север, в Лудогорието, където почвата е чернозем и изключително плодородна, водата е на 200-300 м дълбочина. Земеделските производители там са с водомери и плащат на „Напоителни системи“ за водата за поливане. Същевременно на юг, в Тракийската низина, водата е на 5 м дълбочина. Не е тайна за никого, че там има хиляди сондажи, които не са регистрирани, и водата от тях се ползва безплатно. Говори се дори, че се плаща такса „спокойствие“ на служители на екоминистерството, защото те са наясно къде какво има.
Производители: Получава се неравнопоставеност – ние на север си плащаме водата на „Напоителни системи“, а колегите ни на юг ползват този природен ресурс безплатно.
Колко е тази неравнопоставеност в парично изражение, изчислява Божидар Петков, председател на БАМ-я.
„Водата, която се плаща на МОСВ, е 0,5 ст./куб. м., а като мине през „Напоителни системи“, става 15 ст./куб. м. Печалбата е над 1000%. Хората действат първосигнално и казват: „След като си регистрираме кладенците, ще ни накарат да плащаме“, и си мислят, че е трагично. Дори да се дават пари на МОСВ, ще е с 1000% по-малко отколкото другите производители, които плащат на „Напоителни системи“, категоричен е браншовият представител.
По негови наблюдения и в други страни на ЕС се наблюдава т.нар. кражба на природен ресурс, но там държавата подпомага хората да си плащат.
„Производителите от Североизточна България – областите Шумен, Разград и Търговище, са изключително зависими от „Напоителни системи“. На декар средно се плаща по 60-80 лв. за сезон, което не е малко. Не може едно стопанство с ягоди или зеленчуци например да плаща 100 000 лв. за вода, а в другия край на България да не дължи нищо – дисбалансът е очевиден“, смята Петков.
Не трябва да се забравя също, че в новия програмен период производителите ще получават обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци само ако имат регистриран водоизточник или договор с „Напоителни системи“. В противен случай те попадат в графата на т.нар. чертожници, защото няма как да се отглеждат плодове и зеленчуци без напояване.
46 КОМЕНТАРА
12.11.2022
11.11.2022
11.11.2022
09.11.2022
08.11.2022
08.11.2022
08.11.2022
08.11.2022
08.11.2022
08.11.2022
08.11.2022
08.11.2022
08.11.2022
08.11.2022
07.11.2022
07.11.2022
07.11.2022
07.11.2022
07.11.2022
07.11.2022
07.11.2022
07.11.2022
07.11.2022
07.11.2022
07.11.2022
07.11.2022
07.11.2022
07.11.2022
07.11.2022
07.11.2022
07.11.2022
07.11.2022
07.11.2022
07.11.2022
07.11.2022
07.11.2022
07.11.2022
07.11.2022
07.11.2022
07.11.2022
07.11.2022
07.11.2022
07.11.2022
07.11.2022
07.11.2022
07.11.2022