Не за първи път човечеството се сблъсква с непредвидени климатични промени. Откритите по време на археологически разкопки резервоари и канали на Ангкор Ват в Камбоджа и изоставените викингски колонии в Гренландия са само част от доказателствата за тях. Сред откритията има и истории за успех, при които древни земеделски практики са помогнали на цивилизациите да оцелеят в трудните времена, съобщава сайтът за наука Sapiens. 

Как двама братя възродиха стара гръцка земеделска практика

Във време на климатични промени древните практики привличат нов интерес. Като пример служи преходът на земеделските производители от индианското племе Зуни. През периода 1200-1400 г. те възприемат дребномащабните децентрализирани системи за напояване, за да се справят с изключително слабите валежи. От 1450 до 1650 г. пък фермерите в Гана борят сушата като засаждат местни африкански зърнени култури. 

Днес редица държави са изправени пред безпрецедентни горещи вълни, бури и топящи се ледници. Това кара фермери и международни организации за развитие да се разровят из селскостопанските архиви, за да съживят древните практики. В Испания заради сушите фермерите възстановиха средновековна мавританска технология за напояване. Международни компании, жадни за въглеродни компенсации, платиха големи пари за биовъглен, произведен чрез предколумбови производствени техники от Амазонка. Животновъдите в Тексас се обърнаха към древни  методи за отглеждане на покривни култури, за да предотвратят непредсказуемите климатични условия.

Освен да ни учат на адаптация, древните фермери ни дават още един урок - устойчивостта на селското стопанство е толкова свързана със силата и суверенитета, колкото и с почвата, водата и културите. Археолозите откриват още, че древната устойчивост е била тясно свързана с политиката. Тази динамика обаче често се забравя в дискусиите днес.

Интерес за учените днес представляват земеделските практики на маите. Те са пример за адаптиране към сушата с умело управление на горската екология чрез контролирани изгаряния и внимателно опазване на горите. Традиционното земеделие на маите изисква много залесена земя, тъй като фермерите трябва да преместват нивите си на всеки две години. Тази нужда от гора обаче днес е в противоречие с хотелските компании, промишлените ферми за добитък и предприемачите на зелена енергия, които искат евтина земя и смятат, че практиките за управление на горите на маите са неефективни. 

В централно Мексико друга земеделска практика позволява да се отглежда храна във влажните зони. Там се използват чинампа - древна система от изкуствени острови и канали. Съществуването й и сега е наследство от дълбоки екологични познания и ресурс, който позволява на общностите да се изхранват.

Повдигнатите земеделски полета в Андите в Южна Америка са друга древна практика, която днес привлича внимание. През 80-те години на миналия век правителствени агенции, археолози и организации за развитие похарчиха цяло състояние, опитвайки се да убедят фермерите от Андите да я съживят. Усилията им не се увенчаха с успех. Древните повдигнати полета се намират около езерото Титикака на границата между Перу и Боливия. Старата технология обаче е изключително трудоемка. 

Възстановяването на земеделските техники на предците може да бъде стъпка към устойчиви хранителни системи, особено когато наследствените общности ръководят тяхното рекултивиране. Те не са универсално решение, но дават възможност да надникнем в техниките, които са използвани векове назад за справяне с климатичните предизвикателства. 



Вижте още:

Как регенеративното земеделие ще обърне посоката на климатичните промени?

Защо фермерите в Испания удвоиха площите с консервационно земеделие?

Споделен опит: Как но-тилърът Ханс Гнауер намали тройно употребата на глифозат?