Промишлените свинекомплекси у нас от години се готвят за срещата на страната с Африканската чума по свинете (АЧС), а след обявяването на първото огнище в село Тутраканци мерките за биосигурност станаха драконовски. 
 
 
Свиневъдството е най-добре развитият животновъден отрасъл у нас. Сега в страната се отглеждат около половин милион регистрирани прасета. Националното производство на свинско месо е около 73 хил. тона годишно, а перспективите на пазара са огромни. Вътрешната консумация се оценява на 180 хил. тона. Това означава, че местната продукция покрива едва 40% от националното потребление.
 
Опасното заболяване АЧС навлиза навътре в територията на ЕС, а лечение или ваксина срещу вируса все още няма.
 
За ситуацията в промишленото свиневъдство след обявяването на първото огнище на Африканска чума по свинете у нас Фермер.БГ разговаря с д-р Полина Хаджистоева, ветеринарен лекар, собственик на свинекомплекс в село Радко Димитриево, област Шумен. Неотдавна тя беше избрана и за председател на Асоциацията на свиневъдите в България. 
 
- Д-р Хаджистоева, какво означава за бранша обявяването на първия случай на АЧС в България?
 
- Знаехме, от години бяхме предупредени, че това заболяване наближава и един ден ще влезе в страната. Колкото и да се надявахме, че няма да стане скоро, за съжаление се случи. Наистина много мерки се взеха от страна на държавата и от страна на стопаните. Въпреки всичко това е изключително агресивно заболяване, много устойчиво, което рано или късно идва.
 
Ние сме реалисти. Искрено се надяваме това да се окаже единичен случай. Информацията за Тутраканци засега е, че начинът на разпространение е недиректен, чрез фуражи. Това ни дава е известно успокоение, че инфекцията не е влязла активно. Може би ще успеят да локализират заболяването в рамките на общината на Тутраканци.
 
 
- Надявате се, че инфекцията е локализирана и няма да има нови случаи?
 
- Да. Стискаме палци първото огнище да излезе единично. Но въпреки всичко то е констатирано. За промишленото свиневъдство АЧС е пагубно заболяване. Икономически става въпрос за големи стопански загуби - щети и за държавата, и за целия отрасъл. 
 
- Как изглежда картината през очите на собствениците на свинекомплекси?
 
- Аз съм съсобственик на семейна свинеферма в село Радко Димитриево, в която се отглеждат около 500 свине-майки. Работим в населено място, където има и лични стопанства, които отглеждат прасета. Както се казва „в задния двор“. Знаете, че в Тутраканци в такъв двор се появи огнището. Чакахме заразата от диви свине на границата, а тя се яви във вътрешността на страната.
 
Всички са притеснени. В нашата Шуменска област има няколко свинекомплекса. В понеделник се събрахме с колегите. Всички са притеснени. Оглеждаме се, ослушваме се, на нокти сме. Ние в промишленото свиневъдство отдавна сме взели мерки.
 
- Бихте ли ни разказали конкретно какви мерки предприехте?
 
- Тези действия са предприети отдавна, бяха направени инвестиции. В Наредба № 44 за животновъдните обекти има заложени изисквания, на които всеки обект трябва да отговаря и да е изпълнил. Има примерно 20 задължителни точки, свързани с биосигурността. Задължително е да има плътна ограда на обекта – бетонна, висока ограда. Да няма пропуски по нея.
 
Изискват се затворени портали, дезинфекционни площадки, черна и бяла зона в комплекса, дезинфекционни филтри, пропускателни пунктове за служителите в комплексите. Задължително работно облекло с дезинфекция всеки ден. Нови инсталации сме направили вътре в комплексите. Имаме подвижни пръскачки. Трактори с пръскачки опръскват ежедневно всичко, по което се движат хората и животните.
 
По няколко пъти на ден се пръска. Никакво допускане на външни лица и на превозни средства вътре в комплексите. Извършва се дезинфекция на входовете. Има дезинфекционни тампони, постелки за краката, диспенсъри за ръце. Всички колеги са взели изключително сериозни мерки във всички промишлени комплекси.
 
Всички знаем, че в нашето животновъдство свиневъдството е много добре развито. Изключително силно е инвестирано в неговата автоматизация. Създадени са добри условия на труд. Не трябва да допуснем да влезе заболяването в нашите стопанства.
 
 
- Изглежда, че слабото място в системата са личните стопанства и по-точно нерегистрираните прасета там. Има ли начин да се затвори възможността за влизане на инфекцията оттам?
 
- По тази тема нямам позиция, нямам представа за така наречения заден двор. Не знам какви са бройките на регистрираните и нерегистрираните животни. Но факт е, че там е констатирано първото огнище. Най-важното е, че изключително бързо и адекватно са действали колегите от държавните ветеринарни власти още в първите часове след обявяването на заболяването.
 
Това коментирахме с колеги. В рамките на часове е локализирано заболяването. Знаем, че това е начинът за справяне с това опасно заболяване, колкото и драматичен и неприятен да е. Мерките са това. Трябва да се унищожат всички прасета в радиуса около огнището, за да се ограничи разпространението на заболяването. Ние разбираме сериозността на проблема, защото познаваме заболяването. 
 
- Имаше идея свинекомплексите да компенсират с месо личните стопани, които решат да заколят прасетата си сега, за да ги предпазят от заразата. 
 
- Това е лично намерение на собствениците на някои по-големите предприятия. Всеки трябва да си прецени може ли да предложи такава компенсация. Ясно е, че свинекомплексите не могат да дадат месо на всички, но при определени условия такава мярка би могла да ограничи разпространението на болестта през задния двор.